НС прие промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия

Българското правителство трябва да прекрати използването на дерогацията на ЕС, която позволява да внася руски суров петрол до края на 2024 г., се посочва в мотивите на вносителите.

Германия и Италия вече показаха, че могат да принудят руските собственици на големи рафинерии в рамките на по-малко от шест месеца да спазват санкциите на ЕС, като ги поставят под специален контрол, се посочва още в тях.

Депутатите приеха на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Вносители са Бойко Борисов, Кирил Петков, Христо Иванов, Делян Пеевски, Делян Добрев, Десислава Атанасова, Мустафа Карадайъ и Ивайло Мирчев.

В мотивите се посочва, че във връзка с прилагането на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, приет от Народното събрание на 13 януари т.г., се установи, че не е необходима дерогация на Европейската комисия за някои от мерките, предвидени с разпоредбите на закона.

Наред с това с оглед защита на националната сигурност, предвид усложнената обстановка поради агресията на Русия срещу Украйна, както и стриктното прилагане на мерките, предвидени в Регламент ЕС 833/2014 и неговите последващи изменения, се налагала засилване на контрола върху дейността на търговското дружество, което е предмет на регулация. В тази връзка предлагаме назначаването на особен търговски управител, който да е отговорен пред и контролиран от Народното събрание. Той ще се избира по предложение на Министерския съвет от Народното събрание. В изключителни случаи, при които няма действащо Народно събрание, особеният управител се назначава от Министерския съвет, отбелязват вносителите.

Особеният търговски управител ще бъде стриктно контролиран от комисията по икономическа политика и иновации, както и от Народното събрание в цялост. Той ще бъде задължен да представя подробни шестмесечни планове за действие, които ще са неразделна част от договора за управление и ще бъдат отчитани и приемани от Комисията по икономическа политика и иновации.

Диверсификация на доставките на суров петрол и стриктно прилагане на правилата за достъп до отворена инфраструктура са ключови за осигуряване на здравословна конкуренция на българския пазар на горива. Най-вече осигуряването на равнопоставен достъп до съхранение на рафинирани продукти и пристанищни услуги за всички търговци на горива. Осигуряването на конкуренция обаче не трябва да става за сметка на националната сигурност и повишаване на цените на горивата за потребителите в България поради непремерени или шокови действия на правителството или на Народното събрание, се казва в мотивите.

Първата стъпка беше прекратяването на концесионния договор с Лукойл за експлоатацията на петролния терминал Росенец. Това ще помогне на България да гарантира, че терминалът не се използва за избягване на санкции чрез контрабанда на петрол и би гарантирало правилното отчитане на приходите от ДДС и акцизи, които са жизненоважни за фискалната сигурност.

Прекратяването на дерогацията от петролното ембарго ще бъде втората стъпка в лишаването на Лукойл, а оттам и на Кремъл, от допълнителните печалби за финансиране на военните му усилия в Украйна. Ако руската компания не спази условието за пълна диверсификация на доставките на суров петрол, правителството трябва да постави рафинерията и всички останали активи, притежавани от Лукойл, под държавен контрол чрез особен търговски управител, се казва още в мотивите.

Относно първата стъпка, описана в мотивите, Румен Гечев („БСП за България“) каза, че в Росенец е имало представители на НАП, на „Гранична полиция“ и на Митницата, и попита каква е разликата. „Пълен контрол, ами вие тогава арестувайте всички представители на държавата, ако са допускали контрабанда“, добави той. Според Гечев втората стъпка изцяло е свързана с антируска политика, а не с пробългарска. Това, което се предлага в момента, е ние да отменим дерогацията на нашата Европейска комисия, на правителството на Европейския съюз, кой може да нареди такова нещо на ЕК - единствено САЩ, но нашите юнаци тука тичат да слугуват, да обслужват чужди интереси за сметка на България, защото ЕК е разрешила на България и на Унгария да си внася руски петрол до края на 2024 г., но нашите юнаци не искат да внасяме евтин руски петрол, искаме да внасяме скъп петрол, коментира той.

Хамид Хамид (ДПС) отбеляза, че не е вярно, че досега рафинерията е работила само с руски петрол. По думите му технологията позволява да се обработва неруски петрол. Според Хамид аргументът, че цените ще скочат, не е състоятелен. Той попита в момента, когато работим само с руски петрол, дали цените са замръзнали и падат. По думите му цените пак скачат.

Ивайло Мирчев („Продължаваме промяната – Демократична България“) каза, че дерогацията в Европа, и специално дерогацията по отношение на Лукойл, е била направена заради българите, не заради Лукойл, Путин или Русия. Но това, което се случи, какво е – вместо ние да имаме по-евтини горива, Лукойл всичките печалби си ги изнесе, коментира Мирчев. Той обясни, че целта е Лукойл да внася адекватното в българския бюджет и да мине на неруски петрол – това, което така или иначе трябва да стане до края на 2024 година. И в момента поради ценови причини се обработва 80% руски и 20% неруски петрол, добави депутатът. Мирчев каза още, че Лукойл не е започнал процеса по преминаване на неруски петрол.

Румен Гечев заяви, че в своето изказване не е казал, че Нефтохим работи и може да работи само с руски петрол. Но твърдя нещо, което няма как да бъде опровергано - може да работи с петрол, ако искате от Аляска да карате, от Хюстън, Мексиканския залив докарайте, докарайте през Босфора от Близкия изток, карано е, но струва много по-скъпо, добави депутатът.

Деян Николов („Възраждане“) заяви, че е ясно, че от групата му няма да подкрепят едно такова решение, защото то крие единствено и само заплахи по отношение на стратегически сектор за България. По думите му крайните потърпевши ще бъдат българският народ. Рискуваме проблеми с цените на горивата, рискуваме допълнителна инфлация, смята Николов, цитиран от БТА.

Тошко Йорданов („Има такъв народ“) посочи, че за съжаление това, което обсъждат днес, няма нищо общо с икономическата логика. Той добави, че Лукойл и Нефтохим Бургас, работейки с руски петрол, правят дизел, от който се изнася в Украйна. Всъщност ние с руски петрол подпомагаме украинските въоръжени сили, смята Йорданов. Той заяви, че няма да подкрепят законопроекта.