Силно земетресение е прогонило жителите на най-голямото известно селище от каменно-медната епоха в Североизточна България, разказа за БТА Владимир Славчев, ръководител на разкопките на обекта, който се намира в местността Корията, край днешния град Суворово, Варненско.
Археолозите са намерили категорични доказателства през тази година, когато са разкрили част от трасето на укрепителната стена. При разкопките става видно, че има не една, а две отделни стени, направени от масивни каменни блокове, отстоящи на разстояние около 3,5 метра.
В центъра на селището са били жилищата на обитателите, които са били значително по-големи – с широчина 8-10 метра и дължина до 16 метра. Домовете са били солидни, някои от тях – двуетажни. Целта на екипа е през следващите няколко години да проучим северозападния сектор на селището, да разберем постройките за какво производство са били, допълни Славчев. Според него ще е интересно да бъде проучен градоустройственият план на селището, как минават улиците, има ли връзка между отделните производители, но вече е видно, че древните са били добри архитекти и инженери, защото селището е терасирано и има стъпаловидно подравняване на терена, който е с наклон.
Входът към селището бе открит преди две години, припомни Славчев. От него започва павирана с чакъл и глина улица, от двете страни на която са били постройките. След геомагнитно заснемане на терена е ясно колко е било голямо селището, допълни Славчев. Той уточни, че то покрива площ от около 1,2 хектара, което го прави най-голямото известно до момента от каменно-медната епоха (около 4700-4600 г. пр. Хр.) в Североизточна България. Разкопките показват още, че къщите са били строени близо една до друга, без дворни места. По-голямо разстояние е имало между занаятчийските постройки. За едната от къщите археолозите са сигурни, че е била за производство на грънчарски съдове. Майсторът е имал включително помещение, където е складирал готовата си продукция. През настоящата година археолозите проучват по-малка постройка – около 30 квадратни метра, която най-вероятно също е била с производствени функции.
Камъните са рухнали по време на земетресение, като вероятно трусът е бил много силен, разказа Славчев. По думите му данни за такова земетресение има и от разкопките в Дуранкулак, и в Солницата край Провадия. Археологът уточни, че навсякъде са видни разрушения, а край Суворово трусът най-вероятно е бил причина и за пожара, който е обхванал селището.
При проучването на къщата през тази година археолозите са се натъкнали на праварианта на съвременните циментови плочи, които изливат майсторите-строители. Древните обаче са работели, като са полагали нацепени трупи и отгоре са замазвали глина. Докато не се свърже този участък със северната част на жилището, не можем да кажем за какво е бил този дебел под, посочи Славчев. Предверието, в което е открита плочата, явно е имало някаква функция и от него се е слизало на по-ниско ниво, но за какво са служели помещенията археолозите тепърва ще разкриват.
Учените предполагат, че огънят се е разпространил много бързо, защото всичко е било изградено от органика – дърво и слама. След разкопките през тази година археолозите вече са наясно и с още нещо за укрепителната стена. По думите на Славчев тя не е била издигната във височина, а по-скоро камъните са изграждали основата, нагоре е имало издигнати дървени колове.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)