• А за секторите в затруднение, като например производителите на слънчоглед, държавата се погрижи. 78,33 лева на хектар е ставката за спешна финансова помощ на земеделските стопани, които отглеждат слънчоглед. Сумата е определена със заповед на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев.
• Няма отчетен спад в цените на брашното и хляба след като забраната за внос на украинско зърно беше удължена. Даже има леко увеличение особено в цената на брашното на дребно.*
• Ако се освободи вносът на евтино украинско зърно, това е директна мярка против инфлацията. Ще ускори и пътя ни към еврозоната. В хазната ще влязат повече средства от ДДС при внос. От налагането на забраната за внос на украинско зърно от служебния кабинет до момента хазната е загубила 146 милиона лева несъбрани данъци.
• Нека да е ясно, че държавата има ангажимент преди всичко към своите граждани. Това, което направиха зърнопроизводителите пролетта, да протестират, да плашат с блокиране на страната, само и само да продължат да си помпат печалбите, докато хората плащат по-високи цени за хранителни продукти, е недопустимо.
• Освобождаването на вноса на евтино украинско зърно ще стимулира конкуренцията на пазара. Това е начинът да паднат цените на хранителните продукти. Говорим за цените на зърното, брашното, хляба и всички други продукти, които използват тези съставки. Ще се нормализират и цените на фуражите, от които пък зависят цените на месото, млякото, яйцата, сиренето, кашкавала.
Забраната за внос на украинско зърно беше абсолютно неоснователна. За хората тук в България всякакво по-нататъшно удължаване на забраната ще се отрази на цените, които плащат за хранителни продукти. Няма логика зърнопроизводителите да се ползват с протекции, от които вече нямат нужда, да увеличават печалбата си заради липсата на реална конкуренция, а цените на храните за хората да останат високи.
Единственият "проблем" на украинския внос е, че сваля печалбите на зърнопроизводителите - сектор със силна концентрация на собствеността и с ежегодни субсидии от ЕС, с които няколко ключови земевладелци успяха да станат мултимилионери и да си купят майбаси и бентлита, яхти, частни самолети, имения в Дубай, Палма де Майорка, Лазурния бряг, Италия, Гърция… Трябваше ли точно те да получават допълнителни компенсации за милиони?
През последните години от ЕС в България са влезли 15 милиарда евро за селското стопанство. Това е огромна сума, разпределяна в посока на хора и фирми, близки до властта и до много производители са стигали трохи или дори нищо. Годишно 450 милиона евро се крадат само по линия на измами с броя и породите овце и крави.
Служебното правителство се поддаде на натиска на зърнопроизводителите през пролетта. Още от лятото на 2022 твърдяха, че украинското зърно влиза в България "безконтролно", без да бъдат подлагани на фитосанитарен контрол, а производството в Украйна не отговаря на стандартите на ЕС, тъй като страната не е част от Съюза. От Българската агенция по безопасност на храните опровергаха това, а земеделски експерти отхвърлиха многократно твърденията за "ниско" качество на украинската продукция и внушенията, че тя била "опасна и заразна" заради войната.
В същото време, цените на българския хляб и брашно не спират да растат в последните месеци, а парламентът правеше допълнителни реверанси към индустрията, като премахна ДДС за тях. Кога ще помислим за потребителите? Нали точно обикновените българи напълниха сметките на производители на олио, които сложиха абсурдни цени без сериозни аргументи миналата година. Пак те плащат и яйца по 50-70 стотинки, поскъпналите брашно и хляб…
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)