В потопа на безхаберието и безразличието, спасението може да е само поединично

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Най-често задаваният въпрос навръх най-българския ни празник - на Съединението, който ние сами сме си извоювали без подлизурство и помощ отвън, беше: Какво всъщност празнуваме днес?
Тъжен въпрос. В ден, в който потопът на безхаберието пак заля части от страната ни и взе човешки жертви. За пореден път. И пак като в село Бисер преди 11 години...

През 2012 година наводнението тръгна от избушена язовирна стена, помете хора, къщи, добитък, градини и погълна десетина души.

Защото ние самите се отнасяме с огромна доза безразличие към нашата държава, община, квартал, блок,съсед и в крайна сметка към самите себе си. Така е и в политиката - едни 80 на сто не гласуват и чакат останалите 20% да им решават съдбините.
Ми не става.
Затова, до следващия потоп и не забравяйте, че спасението в България вече е само грижа на всеки поединично...

Наводнения се случват периодично през годините, а вече и всяка година, и основна причина затова освен измененията на климата, у нас е предимно човешката немарливост - секат се, по-точно се изсякоха гори, храсти, дървесните видове. И затова виновни няма. Освен заловен чат-пат някой циганин с талигата...
Деретата и речните корита са неподдържани, а драгите данъкоплатци ги ползват за незаконни сметища, защото, няма какво да се лъжем за близо 30 години така и не беше решен огромният проблем със сметищата и преработката на отпадъците. По тази причина в много селища кофите за отпадъци се почистват от съответните фирми на две-три-четири седмици. По тази причина

Някои търгаши пък на воля копаят баластра в реките и се кълнат, че го правят законно, защото съответния кмет някъде в България им е подписал съответното разрешително. Така те "законно" подкопават речните корита, устоите на мостове като в Пловдив например и на много други места.
Неведнъж съм писала срещу безобразието "колективна вина", зад което се крият предимно некадърни и безразлични чиновници, политици, управленци.Те си прехвърлят вината като горещ картоф и като стане белята, веднага обвиняват този под или преди себе си в стълбицата на йерархията.
Вече си мисля обаче, че

Пловдивските села Каравелово и Богдан, Трилистник и др. още не могат да се възстановят от пораженията, които лани нанесе водната стихия там. Десетки доброволци се притекоха на помощ на местните хора, държавата, разбира се пак отсъстваше, защото управниците и тогава, и днес са заети да мислят предимно за чужди бедстващи, а не за родните. Понякога се замислям за глупостта българска повечето да мислят, че на своите могат да причинят всичко, защото те са свои и ще им простят. Гениален е класикът, нашият патриарх на литературата Иван Вазов, а в това заглавие е описан българският манталитет само с четири думи. "С чужди драг, вкъщи враг".