Омбудсманът: Опасно е да се бърза със свободни цени на тока още тази зима

В проекта с промени на Закона за енергетиката не са защитени в достатъчна степен правата на гражданите и спорните текстове следва да бъдат преразгледани.

На следващо място омбудсманът категорично възразява срещу фиксирането на минимален срок – една година, който гражданите са длъжни да подпишат с избрания търговец на ток.

Омбудсманът категорично възразява и срещу намерението на битовите клиенти да се начислява „такса за прекратяване на договор“ и „такса при смяна“.

Припомняме, че в края на 2022 г. парламентът прие решение, с което се възлага на Министерския съвет да гарантира регулирани цени на тока за домакинствата поне до 1 януари 2026 г.

Проф. Ковачева обръща внимание, че в Регламента за изпълнение (ЕС) 2019/2181 на Комисията от 16 декември 2019 година е въведено и понятието „обичайно местопребиваване“, като в чл. 4 са посочени и конкретни случаи за прилагането му.

Според Закона за гражданската регистрация (ЗГР) адресната регистрация на гражданите е по постоянен и по настоящ адрес, като не е задължително те да съвпадат. В Проекта не е уточнено коя адресна регистрация се има предвид.

Тя посочва също, че в Регламента за изпълнение (ЕС) 2019/2181 на Комисията от 16 декември 2019 г. е въведено и понятието „обичайно местопребиваване“, като в чл. 4 са посочени и конкретни случаи за прилагането му.

„Либерализацията на пазара на електрическа енергия на дребно не кореспондира със законодателни пречки за смяна на доставчика на ток, каквато е въвеждането на минимален срок на договора“, посочва омбудсманът.

„Недопустимо е изготвянето на тази Наредба да се измества неясно кога в бъдещето“, посочва Диана Ковачева и подчертава, че предвиденият шестмесечен срок в проекта се отнася само за действащите подзаконови нормативни актове, но не и за новата наредба.

„Смятам определената дата за прибързана и необмислена, тъй като може да доведе до непредвидими ситуации преди излизането на битовите клиенти на свободния пазар. Предвидената поетапност към либерализация на пазара на електрическа енергия не бива да започва по средата на зимния период, без нормативна уредба за въвеждане на механизъм за предоставяне на финансова подкрепа на домакинствата, които са в положение на енергийна бедност“, пише омбудсманът.

„Смятам също, че така дефинирано, понятието „домакинство“ не отразява многообразието от възможности, които животът представя и опасенията ми са, че като последица граждани ще бъдат ощетени или най-малкото няма да бъде представено реалното състояние“, категорична е Диана Ковачева.

Друг недостатък на проекта е, че предвижда критериите, условията и редът за определянето на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия да бъдат определени в Наредба, приета от МС, за което обаче няма определен срок.

Друг проблем, във връзка с държавната подкрепа за хората в положение на енергийна бедност, е дефинирането на понятието „домакинство/а“ – като „лице или повече лица, които живеят и са регистрирани в едно жилище или част от жилище, имат общ бюджет и общи разходи за потребление на енергия /и общи разходи за задоволяване на други потребности/“.

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до министъра на енергетиката Румен Радев по проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, в което остро възрази срещу някои от предложените в него промени. Основното притеснение на проф. Ковачева е, че законопроектът предвижда първи стъпки за либерализацията на пазара на електроенергия за населението от 1 януари 2024 г., т.е. по средата на отоплителния сезон.

Според Диана Ковачева, ако се прекрати дейността на „Националната електрическа компания“ ЕАД (НЕК) като обществен доставчик от 1 януари 2024 г., както предвижда проектът, може да се окаже, че стотици хиляди домакинства, които се отопляват на ток, няма да могат да си плащат в срок задълженията, което е отчетено като възможност в оценката за въздействие.

Според проф. Ковачева фиксирането на срок за действие на договора в закона е вмешателство на държавата в свободното договаряне между страните. От друга страна, Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС не поставя такова ограничително условие.