Ивайло Трифонов за novini.bg: Македония е болна тема за всеки българин

Имам много топли връзки там, създадени още по времето на Свободан Милошевич през 1997 г., когато отидох. Идеята беше тяхната опозиция да се обедини по модела на СДС и това стана. Тяхната ДОС стана незаобиколим фактор във вътрешно-политическия им живот и принуди Милошевич да подаде оставка, да не се употребява сила. Аз бях свидетел на всичко това през 2000 г. Добре, че Милошевич не се подаде на внушенията, включително и от страна на злокобната си съпруга Мира Маркович, която го вкара в гроба. Той беше податлив, сговорчив, интелигентен, а тя бе мрачна фигура в сръбската история, политическо изкопаемо.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Novini.bg

Ивайло Трифонов / на снимката горе вдясно, а вляво е Димитър Луджев/ е известен политик и дипломат, по образование е инженер физик, бил е преподавател в Алма матер. Той е от основателите на Обществения комитет за екологична защита на Русе през 1988 г., а после и член на ръководството на Клуба за гласност и демокрация. Бил е организационен секретар на НКС на СДС и началник на канцеларията на президента Желю Желев от 1990 до1996 г.. Също така, служебен вицепремиер в правителството на Ренета Инджова (1994-1995) и посланик на България в Белградот 1997 до 2001г. Понастоящем е пенсионер.

Македония е болна тема за всеки българин. Водили сме две войни, плюс Първата световна, за Македония. За нещастие обаче цялата й история се развива по-сръбско-руски път. След романтичния период в историята ни с Македония, както казваше президентът Петър Стоянов, тя уж стана независима формално от Белград, но в действителност си остана нейна провинция.

Той влиза в политиката, чрез своя ментор и приятел от студентските си години Иван Стамболич, бивш президент на Сърбия. Трагедията е, че Милошевич и съпругата му са виновници за смъртта на своя ментор Стамболич. Той оглави опозицията и по време на бомбардировките беше тук в България, в една вила на наши приятели в Родопите. Иван Стамболич беше модерен социалдемократ, но си отиде трагично от този свят. Казваха, че физическият му убиец е българин, от червените барети.
Познавах се тогава още и със Зоран Джинджич, с писателя Вук Драшкович. Вук беше кралят на площадите, написа хубава литература, но си остана националист.. Зоран го убиха със снайпер, излизайки от министерския съвет. Познавах също много интелектуалци и личности от академичните им среди.
През 80-те години на м.в. започва сръбския шовинизъм и някъде тогава се сложи началото на разпада на Югославската комунистическа партия, което доведе и до развалата на федерацията им. След напускането на Хърватска и Словения, се стигна до разруха на армията, където в ръководството влязоха шовинисти по подбор от Мира Маркович. И така се отвориха вратите адови...
По мое мнение, първият президент на независима Македония Киро Глигоров, който е завършил в СУ, успя да удържи Македония независима от сръбските мераци.