Омбудсманът с позиция за нарязаното момиче в Стара Загора

Законодателното предложение тук:

Проф. Диана Ковачева предлага и различни квалифицирани състави на деянието с оглед на извършителя, жертвата и начина на извършване.

Проф. Ковачева подчертава и необходимостта от дефиниране на насилието – физическо, психическо, икономическо, за задължителна терапия с насилниците, задължително обучение за полицаите, които да реагират с разбиране към проблема на жертвата.

„С оглед направеното предложение за законодателна промяна ще посоча, че съгласно Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, терминът „изтезание“ означава всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него или от трето лице сведения или признания, за да бъде то наказано за действие, което то или трето лице е извършило или в извършването на което е заподозряно, или за да бъде то или трето лице сплашвано или принуждавано, или по каквато и да е причина, основаваща се на каквато и да е дискриминация, когато такава болка или страдание се причинява от длъжностно лице или друго официално действащо лице или по негово подстрекателство или с негово явно или мълчаливо съгласие“, пише в мотивите си към законопроекта проф. Ковачева.

Омбудсманът Диана Ковачева внесе в Народното събрание предложение за законодателни промени в Наказателния кодекс за инкриминиране на деяния, унижаващи човешкото достойнство чрез причиняване на физическа болка или страдание. Целта на предлаганите промени е въвеждане в нашето законодателство на нов състав на престъпление, който включва деяния, отговарящи на определенията за изтезание, мъчение, унизително третиране, съобщават от пресцентъра на Омбудсмана на Република България.

Конкретният повод за това предложение е бруталният случай от Стара Загора, при който 18-годишно момиче беше садистично нарязано с макетен нож от мъж и вследствие на нанесените му 24 рани получава 400 шева. А причината деецът да не понесе адекватно и справедливо наказание за стореното е именно празнината в българското наказателно право, отнасяща се до случаи на умишлено причиняване на тежко насилие, което не убива, но смазва човешкото достойнство.

Тя подчертава, че още в решенията по делата „Мюмюн срещу България“ (жалба № 67258/2013) и „Гуцанови срещу България“ (жалба № 34529/2010) на Европейския съд по правата на човека е констатирано, че в българското наказателно право не съществува отделно дефинирано престъпление изтезание, а препоръки и критики в тази насока вече са отправяни спрямо страната ни. Припомня и че забраната на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне е абсолютна в международното право, а борбата срещу изтезанията и други форми на малтретиране е залегнала в правната и политическата рамка на ЕС.