"Медиана": Същите партии и конфигурация в НС, ако изборите бяха днес

България навлиза в нов тип политическа криза, според данните от проучване на агенция „Медиана“.

Въвеждане на еврото: „Не му е времето сега“

Как обществото вижда „сглобката“

Позицията за войната: изолационизъм и дистанциране

В крайна сметка партиите постигнаха някакъв консенсус, който обаче влиза в остро противоречие с волята и очакванията на мнозинството от избирателите, които не го припознават като тяхното правителство, коментират от агенцията.

Затова и оценките за кабинета са ниски и се увеличава делът на гласоподавателите, които не подкрепят никого, вижда се още от данните на „Медиана“.

На противоположно мнение са 20% от хората, които смятат, че правителството вдъхва надежда, а 24% смятат, че правителството е полезно и разчитат то да управлява по-дълго.

Най-тежък е ударът върху номинално управляващата коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), която е вече на 5,3% след некоалиционния си патньор ГЕРБ.

Общо 21% от българите смятат, че е добре да заменим лева с евро в близките 2-3 години срещу 59%, които смятат, че „не му е сега времето“.

Острата опозиционност на „Възраждане“ и ИТН продължава да им носи политически дивиденти, като „Възраждане“ е вече само на 2,6% след управляващата ПП-ДБ.

Оценките за правителството са необичайно ниски за нов кабинет. Общо 47% от хората са разочаровани, 40% считат, че то е вредно и трябва да си ходи веднага.

Половината от пълнолетните смятат, че е задължително да се проведе референдум за еврото и само 11% са на мнение, че не трябва да се провежда референдум (каквото решение прие управляващото мнозинство в парламента).

Предишната криза беше продукт на конфронтацията между партиите и невъзможността им да постигнат минимален консенсус и да съставят правителство.

Причината за отхвърлянето на референдума е лесно обяснима за обществото – искат да ни заведат там където не искаме, без да се съобразяват с нас (60% от потенциалните участници в референдум биха гласували „против“, срещу 23% „за“).

Мнозинството (56%) от избирателите са убедени, че кой и как управлява страната не зависи (или почти не зависи) от избора на хората, а 45% смятат, че България не е суверенна държава, която сама определя външната и вътрешната си политика. Само 13% от анкетираните пълнолетни български граждани смятат, че България е напълно суверенна държава, според резултатите от проучването.

Основната промяна в обществените нагласи е повишената тревожност по отношение на опасността от световна война, според агенция „Медиана“. Само за три месеца хората, които смятат, че има сериозна опасност от световна война, се увеличават до 47% - с 16 процентни пункта спрямо делът им през март, показват данните от проучването.

Реакцията на българското общество по отношение на тази засилваща се тревожност и опасения можем до обобщим като подчертан стремеж за изолационизъм – дистанциране на България от конфликта в Украйна, дистанциране от еднопластовата оценка „добри-лоши“ (и в този смисъл дистанциране от основния наратив на ЕС и НАТО), дистанциране от еврозоната, обобщава агенцията.

Само 26% от пълнолетните оценяват агресията на Русия като непредизвикана и неоснователна (36% смятат, че Русия е била предизвикана да нападне Украйна); 65% смятат, че България не трябва да дава оръжие за Украйна (17% са „за“); 60% считат, че в този конфликт България не трябва да подкрепя нито Русия нито Украйна и трябва да бъде максимално неутрална (19% са „за“ подкрепа на Украйна; 9% смятат, че трябва да подкрепяме Русия).

Усещането, че демокрацията е заменена от игра на демокрация (силно деформирана „представителна демокрация“) дава отражение и на изборните нагласи. Ако опцията „не подкрепям никого“ беше партия, тя щеше да е пета политическа сила и с тенденция да се бори за влизане в тройката, посочват от агенцията.