Това са част от аргументите да бъде направен извод за наличието на евентуален умисъл при извършване на престъпното деяние.
Решението на ВКС е подписано с особено мнение по формата на вината и респективно дължимата материалноправна квалификация.
Върховният касационен съд публикува мотивите си към окончателната присъда за смъртта на Милен Цветков. Кристиан Николов е осъден на "лишаване от свобода" за срок от 9 години и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 10 години.
Магистратите пишат в мотивите си, че Кристиан е извършил престъпление по транспорта при проявление на евентуален умисъл като разновидност на умишлената вина. В касационните мотиви по категоричен начин е отхвърлена възможността за преценка на извършеното като "случайно деяние" по смисъла на чл. 15 от Наказателния кодекс, като се споделят изложените от САС съображения относно предприетото ускорително движение и присъствието на обясними възбуда и еуфория след прием на наркотични вещества като установените в организма на дееца процесни такива.
В мотивите към касационното решение е ясно дефинирана разликата между самонадеяност (съзнавана непредпазливост) и евентуален умисъл. ВКС сочи, при първия случай деецът лекомислено се надява, че съзнателно допусканите от него общественоопасни последици няма да настъпят, защото е взел мерки за предотвратяването им, а във втория – че допуска тяхното настъпване, без да взема никакви мерки за предотвратяването им.
Магистратите са категорични, че от интелектуална страна подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието поради липса на ментални предпоставки, които да сочат обратното; предвиждал е настъпването на общественоопасните последици поради начина, по който е реализирал управлението на колата, с конкретните характеристики на пътната обстановка в процесния момент, при ярко нарушение на пътните правила с превозно средство, което само по себе си е смъртоносна сила.
Съдиите също така уточняват, че присъдата не се дължи на факта, че Милен Цветков е бил обичан от българските граждани журналист или на общественият отзвук на стореното, който е повече от силно негативен. Напротив, мотивите на съдилищата и в частност на САС, убедително сочат на преценявани в съотношение правилно обмислени отегчаващи и смекчаващи обстоятелства.
)