До 3-годишна възраст децата да не ползват екрани

"Около третата година при добре развито дете, при което не се наблюдават нарушения, може да започне гледане - около 10-15 минути в присъствието на възрастен, който обяснява и държи детето в реалността", добави тя.

Тя препоръча на родителите - ако видят, че детето не казва първи думички до година и половина максимум, да се обърнат към специалист логопед веднага. Непроговорило дете на 3 г. е късно, на 5 г. вече е още по-късно, категорична бе тя.

По думите й обаче екранното време е само една от причините за късното проговаряне при децата. Друг проблемен феномен в последните години е преобгрижването:

Децата не се движат - посочи друг проблем специалистът. Тя подчерта, че движението стои в основата на ранното детско развитие:

"Ако искаме здрави деца, те трябва да тичат, да викат, да скачат, да се търкалят и т.н.".

Истински ме плаши децата, които не могат да играят, коментира още Ива Александрова.

До 3-годишна възраст децата да не ползват екрани, за да може да се развие езикът, речта и да нямаме проблеми в по-късна възраст. Това препоръча пред БНР логопедът и специалист по ранно детско развитие Ива Александрова.

"Тенденцията, която сега се вижда от цялото общество, всъщност започна преди 5-6 години - в логопедичните кабинети започнаха да се появяват деца, навършили 3 години, които изобщо не говорят. Сега вече има и 4-годишни, понякога и 5-годишни", посочи Александрова в интервю за предаването "Преди всички".

Децата трябва да проговорят в края на първата година, посочи Ива Александрова и обясни, че процесът започва, когато детето имитира възрастния, който му казва думичка. Поставянето на децата пред екран не позволява те да се научат да правят тази имитация, предупреди тя.

"Когато гледа филмчета, детето стои на едно място - това е един от големите проблеми, защото децата учат, развиват се през движението. Когато го няма човека, когато го няма родителя, който да насърчава движението, който да показва как отваряме - затваряме устата, няма как детето да проговори, гледайки телевизия".

"Децата толкова са преобгрижени, че ние задоволяваме всяка тяхна нужда още преди те да могат по какъвто и да е начин да я изразят. Ние не ги караме да говорят, ние ги преобгрижваме. Децата проговарят тогава, когато имат нужда, но ако ние обгрижваме децата до степен, че те да нямат нужда да го казват, няма как да проговорят".