"Жена на 800 милиона години": Реалност или мит е Тисулската принцеса?

Засега обаче не ни остава нищо друго освен да се надяваме, че рано или късно ще открием всички подробности около сензационната находка, направена през 1969 г. във въглищна мина ркай село Ржавчик, Русия.

С уважение, Олег Кулишкин (Гончар)“

В търсене на свидетели

Втори:

Измислица или истинска история?

Още една версия

Първи:

А през март 2012 г. се появи и самият автор на сензационната статия.

Във връзка с това откритие тук са поместени няколко статии от различни медии, в които се формулират различни мнения и хипотези относно автентичността на случилото се, пише vesti.bg.

През 2007 г. кореспондентът на вестник "Сибдепо" Роман Янченко, решил да провери достоверността на тази легендарна история. Той посетил местата, където уж се е случило описаното преди 38 години чудо...

Съвсем не е изненадващо, че екипът на REN TV не успял приключи тази история. Вместо отговори се появили повече въпроси.

Създателите на филма съобщават, че саркофагът с принцесата от Тисул бил изпратен в Москва за щателно проучване. Между 1969 до 1973 г. дори чужди шпиони били залавяни в района на Тисул, в търсене на ценни артефакти и информация.

„Преди около 20 години, когато бях млад специалист в най-голямата авиокомпания в света „Аерофлот“, имах възможността да чуя историята на един възрастен командир на хеликоптер Ми-8 през една нощ в хотел на летището в Оренбург. Разказа ми, че преди служил в отряд на граничните войски към КГБ на СССР. Твърдеше, че неговият отряд участвал в транспортирането на каменни саркофази някъде в Алтай или Забайкалия, или може би в Кузбас, не помня точно. Ковчезите били намерени в дълбока въглищна мина и в тях имало хора. Не мумии, а хора, все едно били живи. Възразих, като казах, че въглищата са много стари вкаменелости и няма как хора да са част от тях, тъй като когато са се образували те все още не съществували. Но… пилотът твърдеше, че е вярно. Бях забравил за тази история, като мислех, че е някаква легенда. И днес попаднах на тази статия от Олег Кулишкин. Не можех да повярвам. Последните дни много мислих как да пусна този материал в блога си по такъв начин, че приятелите ми да не решат, че съм напълно луд.”

„През 1974 г. бях четвърти клас в училище №76 в град Кемерово и директорката на училището ни Голованова Екатерина Ивановна ни разказа за това откритие. Не помня нито генетичното изследване, нито датировката на находката, само приблизителната възраст на жената, състоянието й, дрехите и пълният с някаква течност саркофаг. Чакахме да излезе по-подробна статия в областния вестник, но това така и не се случи.“

"…Пред него е стръмна планина;
Около нея страната е празна;
Под планината има тъмен вход.
Той бързо отива там.
Пред него, в скръбния мрак,
Ковчегът е люлеещ се кристал,
И в този кристален ковчег
Принцесата спи завинаги.
И за ковчега на булката скъпа
Той удари с всичка сила.
Ковчегът беше счупен. Дева изведнъж
Съживени. Оглежда се
Учудени очи;
И, люлеейки се над веригите,
Въздъхна, тя каза:
„Колко време спах!..."

"Уважаема редакция, изминаха десет години от публикуването на статията за откритията в Тисул и дойде време да разкрием истината за нейното написване. В тази статия, публикувана във вестник „Хакасия" през август 2002 г. под заглавие „Жена на 800 милиона години”, аз не излъгах нито дума, а само скрих истинските обстоятелства на връзката ми с полковника - това беше неговото условие! Ден след публикуването на този материал бях блъснат от кола, макар и не фатално, разминах се само с лека травма, разбира се това може да е било просто съвпадение. От редакционния екип се засмяха, когато им казах. Последваха обаче обаждания, които нямаха нищо общо с никаква случайност. Позвъняха ми от „федералната служба с добри и препоръчителни съвети“. Оказа се, че случайно съм издал държавна тайна. Отначало те се опитаха да получат сведения за полковника, а когато им описах разузнавача Щирлиц от едноименния филм екранизация, те упорито „препоръчаха“ да напиша сензационно и забавно продължение на „Откровението на полковника от КГБ-2“, в което да опиша как красавицата е възкръснала, избягала и все още я търсят и т.н., и т.н. Написах го, но на съвсем друга тема, след което продължих журналистическата си кариера в най-добрия вестник на Хакасия. Това е накратко историята на появата на сензационната публикация „Находката от Тисул“, която прослави село Ржавчик по целия свят.

И все пак, въпреки усилията на властите, сред селяните останаха борци за истината. Един от тях премина през всички инстанции, като дори написа писмо до Централния комитет на КПСС, но година по-късно внезапно почина (според официалната версия от сърдечна недостатъчност). Когато шестимата „откриватели” на ковчега загинаха един след друг в автомобилни катастрофи през годината, оцелелите свидетели замълчаха завинаги.

Изглеждаше, сякаш жената не е мъртва, а просто спи (с отворени очи). В горната част на леглото имаше правоъгълна, черна, метална кутия, заоблена в единия край, около 25 на 10 см. Ковчегът можеше да се види от 10 до 15 часа и целият град дойде да види чудото. Почти веднага за находката беше уведомен областният център. Пристигнаха висшестоящи служители, пожарникари, военни, полицаи. В 14 ч. кацна хеликоптер, от който слязоха дузина почтени „другари“ в цивилни дрехи, които веднага обявиха, че мястото е силно заразно и наредиха на присъстващите да се отдалечат от саркофага.

Статия на Олег Кулишкин, публикувана в номер 124 на вестник „Аркаим“: "По време на последното ми пътуване до Москва във влака срещнах човек със сурово и необичайно интелигентно лице (като на Щирлиц). Отначало той мълчеше, но пътят е дълъг и душата на спътника ми, както се казва, кипеше. Оказа се, че заедно с мен пътува пенсиониран полковник от КГБ от СССР, който работил дълги години в един от секретните отдели. Напуснал властта през 1991 г., той не приел разпадането на Съюза. Вече беше пенсиониран. Сподели, че се е посветил на отглеждането на внучката си. Написах историята на моя спътник по памет. Мисля, че като цяло успях да запазя някои от моделите на речта и стила на разказа му. Това се случило в началото на септември 1969 г. в село Ржавчик, Тисулски район, Кемеровска област:

Ясно е, че нивото на развитие на цивилизацията, към която принадлежала жената, надхвърля всичко познато ни до момента, включително нашето, тъй като естеството на тъканта, от която е изработена роклята на „принцесата“, не подлежи на научен анализ. Технологията за производство на такъв материал все още не е изобретена от човечеството.

При копаенето на въглища са открити много мистериозни артефакти, но никой от тях не може да се сравни със сензационната находка, направена през 1969 г. в района на Кемерово, Русия. Там измежду въглищните пластове бил изваден саркофаг пълен с течност, в който лежала млада жена със славянски черти и фантастична красота... И според някои това съвсем не е мит, а самата истина.

В следващото си съобщение Олег Кулишкин пише, че близо до село Ржавчик, на мястото, където бил намерен саркофагът с „руската принцеса“, местните власти направили сметище с колосални размери, на което донасяли боклуци от почти цялата област!
Според Олег Кулишкин възрастта на находката е определена между 400 и 800 милиона години въз основа на представата от 60-те години на миналия век за времето преди образуването на каменните въглища на планетата, като се започне от дебелина 20 метра, на която е намерен мраморният ковчег с тялото на прелестната жена.

Журналистът успял да се срещне с Николай Михайлович Гърманов - последният оцелял от бригадата, която според легендата открила мистериозния саркофаг. По това време Гърманов работел като машинист на булдозер. Той казал, че Масалигин работил като машинист, Александър Иванович Карнаухов бил ковач и починал след като карал мотоциклет и бил блъснат от камион. Гърманов казал също, че за 33 години, откакто работил като машинист на булдозер, не е намерил никакви саркофази или артефакти.

И така единственият възможен свидетел на описаните събития твърдял, че тисулската находка никога не е съществувала. Защо обаче показанията на съпругата на Карнаухов и Гърманов са толкова различни? Освен това, историята на всеки от двамата свидетели за участниците точно наполовина съвпадала с легендата. Обединявали се само около едно нещо - такова нещо не се е случвало!

Историята за принцесата от Тисул от мнозина се смята за измислица. Как обаче може да възникне идея с подобен „сюжет“? Отдавна е известно, че аномалните находки са често срещани във въглищните пластове. Например, на 9 юни 1891 г. в Морисънвил, Илинойс, САЩ, г-жа С. Кълп, събирайки въглища за печката си, решила да счупи една по-голяма буца, която не се побирала в кофата й и между парчетата намерила много фина златна верижка. По парчетата имало отпечатък от бижуто, поради което няма съмнение, че то е попаднало във въглерода по време на образуването на въглищата, което се е случило преди поне 260 милиона години. През същия XIX век, отново в щата Илинойс, във въглищен пласт на дълбочина 30 метра миньорите открили човешки скелет, неразличим от този съвременния човек. Освен това възрастта на въглищния пласт, в който било направено откритието, е около 300 до 320 милиона години. Това са само два примера от наистина доста много други.

Капакът на саркофага беше идеално поставен. За по-голяма здравина вътрешните ръбове бяха оградени с двоен ръб, който прилягаше плътно към дебелите 6-инча стени. Откритието беше шок за присъстващите. Саркофагът се оказа пълен до ръба с розово-синя кристална течност, в която лежеше висока (около 180 см.), стройна, необичайно красива жена, която изглеждаше на около тридесет години, с деликатни европейски черти и големи широко отворени сини очи. Гъсти тъмноруси къдрици с червеникав оттенък до кръста леко покриваха меките бели ръце. Беше облечена в прозрачна, бяла, дантелена рокля, стигаща малко под коленете, с къси ръкави, бродирани с разноцветни цветя. Нямаше бельо.

Коя е била принцесата от Тисул и каква е нейната възраст? На Земята няма въглищни пластове на възраст 800 милиона години, те са най-много на около 300–340 милиона години. Не е съвсем ясно защо възрастта на принцесата е била определена на между 600 и 800 милиона години. За да е по-правдоподобно тази цифра трябва да се намали наполовина, въпреки че и това е много. Трудно е да си представим, че такова красиво създание се е появило във време на еволюция на сухоземните видове. Въпреки че възрастният професор от статията на Олег Кулишкин изключил извънземния произход на принцесата от Тисул, това би било едно добро обяснение за появата на толкова съвършени хора от съвременен тип, които също разполагали с толкова развити технологии на Земята в онези така далечни дни.

От време на време материали за тази находка се появяват във вестници, списания, интернет и дори телевизията. Така в книгата на Олег Гусев „Древна Русия и великият Туран“ глава 11 „Типичното руско лице…“ е посветена на жената, открита в саркофага. Всички журналисти и изследователи обаче изхождат от факта, че в кариерата край село Ржавчик бил открит саркофаг с тялото на млада жена, без да е ясно дали била жива, или мъртва, но определено в състояние непознато за нас.

Парапсихологът от Новосибирск Вадим Гришин предложил, че жената в саркофага е биоробот, нещо като клонинг, представител на суперцивилизация, която някога е съществувала. Освен това определя възрастта й не е 800 милиона години, а само около 50 хиляди. Според Гришин хиперборейците предвидили гибелта на своята цивилизация, резултат на войната с атлантите и заради това пратеници с важна информация за следващите поколения. В уречения час малката черна, метална кутия трябвало да изпрати сигнал до биоробота, който да активира дейността му.

По-късно отцепиха мястото на откритието и записаха всички, които са докосвали ковчега и дори тези, които са стояли в непосредствена близост, уж за да бъде извършен спешен медицински преглед. След това опитаха да качат саркофага в хеликоптера, но товарът се оказа твърде тежък и решиха да улеснят задачата, като премахнат течността. След като започнаха да изпомпват течността, тялото започна да почернява пред очите ни. Веднага върнаха течността обратно и почерняванията започнаха бързо да изчезват. Минута по-късно руменината отново започна да играе по бузите на момичето и цялото й тяло придоби предишния вид сякаш е живо.

През 1973 г., когато според властите „всичко се е уталожило“, през цялото лято бяха извършени мащабни разкопки в най-строга секретност по бреговете и островите на езерото Берчикул, на шест километра от мястото, където ебеш намерен саркофагът, които продължиха до късната есен.

Саркофагът с тялото на жената беше в дървена крипта насред гъста гора. С течение на времето криптата явно напълно потънала в земята, рухнала и била без достъп до кислород в продължение на стотици милиони години и по този начин се превърнала в част монолитен въглищен пласт. Първоначално ни беше представена извънземна версия, но генетичният анализ на тялото на жената показал 100-процентово сходство със съвременните руски хора. Днес ние сме съвсем същите точно както предците ни от преди 800 милиона години!

Саркофагът с тялото на жената е открит от миньори, които по-късно загинали при различни обстоятелства. Случаят веднага бил класифициран като секретен и тялото било пренесено на неизвестно място. Цялата история се основава на разкази на очевидци, различни статии във вестници и някои тайни разследвания опитали се да разкрият самоличността на „принцесата“ и нейното ДНК - съвременната ДНК на руския човек.

Според разкази на други жители на града, когато саркофагът бил изваден, той бил пълен с прозрачен материал, наподобяващ стъкло. Нямало никакви драскотини върху капака. В саркофага имало жена без абсолютно никакви признаци на разлагане. След като свалили капака тя започнала да почернява пред очите им. Интересно е да се отбележи, че в различни форуми в интернет много хора, които са живели по тези места или са имали роднини в района, са описвали разговори и слухове за тази находка. Според други, представили се за местни жители, подобно нещо дори не се споменава, а за находката в Тисул научили през публикации в Интернет.

Съставът на розово-синята течност е все още неустановен. Професорът не каза нищо за металната кутия, освен че се изучава. Лекторът си тръгна и няколко дни по-късно във вестника на Тисулския окръг се появи малка бележка, в която се казваше, че близо до село Ржавчик е била открита археологическа реликва, която ще хвърли светлина върху историята. Хората протестираха, защото онова, което бяха преживели и видели не заслужаваше онези три незабележими реда във вестника! Възмущението обаче утихна когато кварталът Тисул беше внезапно отцепен от военните и полицията, които претърсиха дворовете, заловиха „бунтовнически нестроените“ хора от населението, а мястото, където намерихме ковчега, беше старателно засипано със земя.

Съществуват и разкази на очевидци, които разказват за необичаен летящ обект, който се насочил към Руст. Обектът бил напълно тих и в началото невидим. След това се появило временно сияние с три точки, което изчезнало и се появило отново, но този път... много по-близо. Тъй като триъгълникът от светлинни точки се увеличавал, изглеждало, сякаш бил в района над езерото Конкорд, на около 4 километра от Тисул.