Петко Симеонов: Тоталитаризмът бе тежък за мен, а преходът – потресно разочарование

- Две от новелите са излезли през годините в „Съвременник“, една в „Пламък“, четвъртата в самостоятелен микротираж от началото на 90-те. Тя е най-стара, завърших я през 1980. Исках да ги събера в едно книжно тяло.

- Не искам да тичам по оградена писта. Имам и други художествени книги – както печатни, така и дигитални. Оценките не са моя работа. Аз зная, че съм добър писател.

- Вие сте един от основателите на СДС, преподавате, пишете. В кое амплоа се чувствате най-добре – на политик, на преподавател или на писател и защо?

- Бихте ли пояснил – защо избрахте такова странно заглавие "Пиле, змия, звяр и дюля" и какво искате да говори то на читателите ви?

- Г-н Симеонов, какво ви провокира сега да издадете книгата си "Пиле, змия, звяр и дюля", защото прочетох, че някои от новелите в нея сте написал още 70-те години на миналия век?

- Критици вече определиха стила ви като „магически реализъм по български”, а вас самия като „сладкодумен разказвач”. Съгласен ли сте с тях?

- Разбирам, че пишете за илюзиите по времето на тоталитаризма, осмивате порядки и др.. Но, ако трябва да направите един паралел по оста – кога лично вие имахте и загубихте повече илюзии и надежди – през времето на соца или след това?

В днешно време да си добър писател, често е като да си добър певец в банята. Чист и освежен излизаш и ако ти каже някой „честито“, става двусмислено.

Да не са разпилени и самотни сред непознати разкази. Заедно да ги има, те са си дружки.

Затова, наред с възпитателната работа на държавата (образованието) и на обществото (медиите) за създаване на култура на анонимния човек, от особена важност е Вярата в Бога!

Както се казва – Бог напред и ние подир него! Тогава ще постигнем целите си.

- Кое качество на българина, според вас, му пречи най-много, му тежи като камък на шията и той не може или поне му е много трудно да живее добре в общност, в общество, да спазва общи правила и норми, да се грижи за околното като за свое?

- Естествено, че литературното произведение, чието и да е, отразява по свой начин социалното, но то нито е политика, нито социология, нито психология... Ще го сравня с картина. Картината е хармония от багри и форми в рисувално поле. Литературното произведение е езикова хармония от образи и смисли в текстово поле. То е естетическа реалност. Това е друго измерение на духовния свят. В това измерение може да се попадне само с развити сетива за него.

- Заглавието възникна като хрумка. Но за подбора и подредбата на новелите съм мислил. Те са метафори на четири исторически периода – строителството на социализма, залезът на комунизма, прехода, резултата от прехода. Взех по една дума от четирите новели и се получи – пиле, змия, звяр и дюля. Имах колебания и бях тръгнал да сменям заглавието, но редакторката Надежда Радулова ме запита дали съм сигурен, че искам да го сменя, и тогава разбрах, че то пък се е получило.

- Писането и четенето! Те са на първо място. Преподаването е в пряка зависимост от аудиторията. Знае го всеки преподавател. Преподавателят и аудиторията са скачени съдове. Будни, любопитни, умни деца и срещу тях – ентусиазиран, аргументиран, старателен преподавател. И обратно! Зависи от двете страни, като всяка от тях има лимит... В гражданския живот взех активно участие, мотивиран от желанието за свобода! Свободата за мен е върховна ценност. Няма как да пишеш и мислиш, ако не си свободен! В този смисъл с политика не съм занимавал. Занимавал съм се с революция. Барикаден човек съм в политиката, не съм кабинетен... Друг е въпросът, че като социолог имам и винаги съм имал политически идеи, засягащи държавата.

- Скандалната липса на култура на анонимността! За нея дори не се говори. Това именно е гражданската (създадената от живеещите в град!) култура – никой не те гледа, никой не те познава, но ти не хвърляш боклука къде ти падне. Можеш да бъдеш анонимен и заедно с това отговорен, състрадателен, въобще - добър човек. У нас доминира селяндурското – да не го видят, да не го познаят... Девиантното поведение, включително престъпното, е изградено върху липсата на култура на анонимността.

Интервю за „Новини.бг.” със социолога Петко Симеонов, популярен български учен, писател, политик, един от основателите на СДС. Говорим за новата му книга „Пиле, змия, звяр и дюля”, чиято премиера предстои утре, за ценностите, които ние, българите, имаме или пък ни липсват, за свободата, барикадите, кабинетите и пропилените надежди, за живота по време на тоталитаризма и в новото време, и още важни теми.

Имам изработен маниер при контакт с фирми и институции. Вървя по „пътеката“. Намерих имейл на Божана Апостолова в интернет. През май 2018 г. й написах писмо, като приложих четирите новели. Предлагах ги за печат. Обяснявах къде са публикувани. Не след дълго получих отговор от нея. До края на годината не може да бъде издаден моят сборник. Издателството си има план. Може да включи книгата ми за следващата година, но ако това не ме устройва, да се обърна към друг издател. Написах й, че заставам на опашката и ще си чакам реда.

Казвам го, защото акцентът не е в осмиването или възхваляването на тоталитаризма, соца, демокрацията, САЩ, ЕС, Русия, НАТО и т.н. Това е работа на друго, нехудожествено авторство. Като използвам реалиите и фикциите (те също са реалии!) на времето, в което съм живял, създавам текст, от който може да изпитате удоволствие, а може и да ви е досаден и да не го дочетете.

Като забравим за литературата, в личен план периодът на тоталитарния комунизъм беше драматично тежък за мен – изпитание на смисъла, докато новото време - промяната и преходът – бяха свързани с потресно разочарование от заварения на 10 ноември 1989 кадрови потенциал на нацията. Образно казано – на 9 ноември бях по-голям оптимист за България, отколкото на 11 ноември.

Но исках и да ги проверя. Събрани, ще преминат ли през цедката на днешно авторитетно издателство, в което се работи по най-добрите литературни и пазарни стандарти. От няколкото възможности избрах „Жанет 45“. С Божана Апостолова на практика не се познаваме. Знаем си имената и веднъж сме разменили по няколко думи.