За работниците – лозунги за нищо, но от сърце!

Добре е да се знае.

Е, добре е да знаят политиците, че и на повечето българи вече не им пука за тях – на онези близо 70 на сто, които не гласуват и са извън алабалата.

Някъде в началото на седмицата от Инспекцията по труда любезно напомниха на работодателите да се погрижат за своите наемници. На много места обаче това не се спазва, алармират постоянно будни граждани.

Тежка е участта и на работниците на полето, хората, които имат най-благородната мисия да осигуряват храната ни.

Няма и година откакто Евростат изрева, че от жегите са умрели повече европейци, отколкото от Ковид и ето, че отново Стария континент загря до червено от жежкото време. У нас никой не следи, не контролира и не наказва, както впрочем и във всяка друга област, има ли създадени условия за работа на открито, а Инспекцията по труда лозунгарски препоръчва кой как да се държи по време на горещините.

В обществения транспорт в столицата и останалите градове се леят потоци от пот както от пасажерите, така и от шофьорите. Защото там пък само шефовете им – някакви хрантутници, получаващи заплатата си от всички нас, имал право да казва кога да се пускат климатиците и кога не! И те от охладените си луксозни кабинети в повечето случаи забраняват в колите да се пуска хлад.

Днес се отчита катастрофалната грешка, допусната през криминалния преход, да се съсипе до шушка селското ни стопанство. В резултат на тази съсипия, сега ядем предимно вносни боклуци, а в 21 век на повечето места у нас все по-оредяващите земеделци работят примитивно на полето под палещите лъчи на слънцето. Те са забравени там и от политиците, и от бога…

Онези търтеи от БДЖ пък са още по-зле. Те кротко си папкат на хранилката и не си дават зор от години да променят каквото и да е в мизерията на този транспорт, така предпочитан и използван в белите европейски държави, към които се стремим над три десетилетия, ама никога няма да достигнем. Повечето влакове нямат климатици, а прозорците или са постоянно отворени, или изобщо не се отварят. В сименсите, които ни бяха подарени като на бедняците на Европа преди 20-тина години, така и до днес не сколасаха да оправят климатиците и от тях през лятото духа горещ въздух, а през зимата студен. Добре дошли в Абсурдистан, както отчаяно, кратко и простичко се изразяват хората.

Последните обикалят часове наред под палещото слънце и колкото и да им сменяват часовите графици, все захващат и от непоносимите за организма жеги. Нерядко те получават топлинни удари и други заболявания, за които не смеят дори да споменат пред началниците си, за да не си загубят хляба.

През юли лани европейската статистическа агенция Евростат огласи, че прекомерната смъртност на Стария континент достига рекорден ръст от 16 на сто за ЕС на годишна база. Това беше най-високата регистрирана стойност досега, а най-тежко бе положението в Испания, Гърция и Кипър. Тази година жегите продължават и на мeста са още по-големи.

Работниците на открито на строежите продължават да се трудят в студ и пек, защото няма толкова инспектори и контрольори, че до всеки тарикат, далавераджия и мошеник – инвеститор или собственик в държавата да поставим по един. Продължават до поредната трудова злополука или тежка, непоправима болест.