ЕП пак потвърди подкрепата си за присъединяването ни към Шенген

От всички държави членки на Европейския съюз, България, Кипър, Ирландия и Румъния не са част от Шенгенското пространство.

От ЕП отчитат, че евродепутатите многократно са подкрепяли присъединяването на България и Румъния към Шенген.

Последно това стана с резолюция от 5 октомври 2022 г. и в дебат на 14 декември миналата година.

Европейския парламент потвърди с 526 гласа "за", 57 "против" и 42-ма въздържали се подкрепата си за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство с аргумента, че те изпълняват необходимите условия, предаде екипът на NOVINI.BG в Страсбург.

В допълнение към вредите, нанесени на единния пазар на ЕС чрез възпрепятстване на свободното движение на стоки между европейските държави членки, в текста се посочват и "непоправимите вреди" за околната среда, които не съответстват на целите на Европейския съюз за неутралност по отношение на климата. Здравето на шофьорите, митническите служители и хората, живеещи в близост до граничните пунктове, е изложена на риск от повишеното замърсяване от хилядите превозни средства, чакащи да преминат границата всеки ден, тъй като всяка година се отделят около 46 000 тона CO2, казват членовете на ЕП.

В текст, който се прие единодушно на ниво парламентарна комисия се казва, че България и Румъния трябва да бъдат приети в Шенгенското пространство до края на 2023 г. В текста се изтъкват и икономическите, и екологичните последици от оставането на двете държави извън Шенген и се призовава Европейската комисия да направи оценка на разходите на двете държави, свързани с неприсъединяването, както и да анализира възможностите за финансови компенсаторни механизми.

ЕП отчита, че неприсъединяването на България и Румъния към Шенген представлява важна обществена и икономическа тежест за дружествата и гражданите на двете държави; че всички граждани на България и Румъния са дискриминирани, тъй като се сблъскат със забавяния, прекомерна бюрократична тежест и допълнителни разходи, когато пътуват или извършват стопанска дейност в чужбина, в сравнение с гражданите на държавите от Шенген; че ветото върху присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство може да доведе до антиевропейски настроения и руска пропаганда в тези държави, и до намаляване на доверието в ЕС и неговите институции; че проверките за установяване на самоличност повишават търговските разходи за стоките с приблизително 0,4 на сто до 0,9 на сто от стойността на търговията на всяка шенгенска граница.

Резолюцията призовава Комисията да направи оценка на финансовите загуби, пропуснатите ползи и екологичните вреди, понесени от Румъния и България от юни 2011 г. насам поради "необоснования отказ" на членство в Шенген, и я насърчава да анализира възможностите за финансова компенсация. Членовете на ЕП посочват, че настоящата ситуация "е инструментализирана от антиевропейска, включително руска пропаганда", и "подкопава способността на ЕС да популяризира своите ценности и доброто управление в държави извън ЕС".