1 943 063 лв. ще получи Община Перник за изграждане на учебен корпус с басейн и топла връзка към сградата на Основното училище „Св. Иван Рилски“. На Столична община се осигуряват 65 350 лв. за изграждане на основно училище в квартал „Манастирски ливади- запад“. Община Ловеч ще получи 285 669 лв. за частично преустройство и пристрояване на Профилирана езикова гимназия „Екзарх Йосиф“.
1,7 млн. лв. за допълващ стандарт за 2023 г. за месечна помощ за ученици, настанени в социални услуги за резидентна грижа, така че месечната помощ да достигне 90 лв., а дневната – 3 лв
111,1 млн. лв. във връзка с определения нов размер на линията на бедност за 2023 г. от 504 лв. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;
16,0 млн. лв. за финансиране за увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища от 1 август 2023 г.
2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
20,0 млн. лв. за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски ясли и градини и училища за предучилищно образование
31,2 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и пети клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.;
37,9 млн. лв. за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития
45,0 млн. лв. за повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик; допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура за осигуряване на широк достъп до тях и при изявени високи постижения
5,0 млн. лв. за изграждане на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в училищата
80,0 млн. лв. за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, в т.ч. дофинансиране на ремонт на училищата по Оперативна програма „Региони в растеж“
548 училища със статут на иновативни през следващата учебна година
България и Украйна ще засилят сътрудничеството си в енергетиката
Държавата влага 12 млн. лв. във фундаментални научни изследвания
Кабинетът "Денков" проведе редовното си заседание днес.
Кабинетът прие доклад за резултатите от заседанието на Съвет ПВР, част „Правосъдие“, проведено на 9 юни 2023 г. в Люксембург
Министерският съвет одобри кандидатите на Република България за съдия в Европейския съд по правата на човека
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в неформалното заседание на енергийните министри на ЕС
Над 5 млн. лева за строителство и ремонт на детски градини и училища
Одобрен е проект на Закон за бюджета на НЗОК за 2023 г.
Одобрен е проект на съвместна декларация между Република България и Украйна
Одобрена е нова Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2023- 2025 година
Одобрена е позицията на България за неформалната среща на министрите на ЕС по околна среда във Валядолид
Одобрени са промени в Кодекса за застраховането
Одобрени са промени в техническите изисквания за устройство, експлоатация и проверка на съоръженията под налягане
Одобрени са резултатите от българското участие в Съвета на ЕС по конкурентоспособност
Одобрени са резултатите от участието на България в Съвета на ЕС по заетост и социална политика
Одобрени са условията за предоставяне на заем на „Български пощи“ ЕАД
Правителството одобри гаранционни споразумения по два заема за общо 350 млн. евро на ББР от Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие на Съвета на Европа
Правителството одобри позицията на България за Съвет „Общи въпроси“
Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година
Правителството се запозна с резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Промени в оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. осигуряват допълнителна подкрепа на образователната система за справяне при кризи
Променя се статутът на част от имот, предоставен за управление на Национална компания „Железопътна инфраструктура“
Средната пенсия през 2023 г. ще е над 788 лв.
Училищата с деца от уязвими групи с допълнителни средства за медиатори
В заключение страната ни изтъкна, че по отношение на горското стопанство, новите условия на средата изискват бърза промяна в горската политика, даваща възможност за генериране на приходи, извън добива на дървесина.
В областта за образованието са предвидени средства, както следва:
В областта на културата и изкуствата са предвидени 30 млн. лв. за реализиране на културни инициативи, целеви програми и творчески проекти в областта на културата на проектен принцип.
В областта на спорта и младежките дейности са предвидени 10 млн. лв. за реализиране на национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти.
В рамките на съвместна сесия на министрите на околната среда и на енергетиката ще бъдат обсъдени очакванията на ЕС за резултатите от СОР28 и приноса на енергийния сектор.
В частта „Космическо пространство“ беше приет проект на заключения относно справедливото и устойчиво използване на космическото пространство и беше проведена дискусия за космическата политика на ЕС в нов геополитически контекст.
В частта „Научни изследвания“ Съветът одобри проект на заключения относно висококачествени, прозрачни, открити, надеждни и безпристрастни научни публикации и обсъди въпроса за сигурността на знанията и отговорната интернационализация.
Друга промяна регламентира, че финансирането на общинските детски градини става изцяло делегирана от държавата дейност в резултат на отпадането на таксите за посещение.
Европейската комисия ще представи на Съвета основните изводи от хоризонталната част на Годишния доклад по върховенството на правото в ЕС, който ще бъде публикуван на 5 юли 2023 г.
Ето какви решения прие Министерският съвет:
За 2023 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.
Заложените параметри на проекта на бюджет на НЗОК за 2023 г. създават стабилна финансова рамка за функционирането на системата на здравното осигуряване.
Иновативните училища в България през учебната 2023/2024 г. ще бъдат 548 - с 6 повече от миналата година. Списъкът беше одобрен от правителството днес.
Макроикономическата прогноза на МФ предвижда през 2023 г. растеж на БВП от 1,8% и достигане на размер от 184,5 млрд. лв. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%, а през 2025 г. се очаква да бъде 3,2%.
Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2023-2025 година, която представлява мотивите към законопроекта.
Министерският съвет одобри кандидатите на Република България за съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС „Транспорт, телекомуникации и енергетика“, част „Енергетика“, което ще се проведе в периода 11-12 юли 2023 г. в град Валядолид, Испания.
Министерският съвет прие Решение, с което одобри проект на Съвместна декларация между Република България и Украйна относно евроатлантическата интеграция на Украйна.
Министерският съвет прие доклада на министъра на правосъдието за резултатите от участието на Република България в заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, част „Правосъдие“, проведено на 9 юни 2023 г. в Люксембург.
Министрите ще проведат дискусия по предложението на ЕК за средносрочен преглед и ревизия на Многогодишната финансова рамка (МФР) за 2021-2027 г.
На 1 юни 2023 г. се състоя първото заседание на Комисията по провеждане на подбора за допускане по документи на кандидатите.
Общо 252 проекта са оценени от Комисията за иновативните училища, в която участват психолози, социолози, педагогически специалисти, представители на научната общност, лица с доказан опит в областта на образованието, науката и технологиите.
Общо разходите за 2023 г. са в размер на 7 027 213,6 хил. лв., което е с 910 908,7 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.
По законопроекта за допълнение на Кодекса за застраховането са проведени обществени консултации в края на март и началото на парил 2023 г.
Правителството одобри допълнителни плащания по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2023 г. за заем на „Български пощи“ ЕАД и условията за неговото предоставяне.
Правителството одобри изплащането на 5 197 761 лв. за строителство на нови и реконструкция на съществуващи детски градини и училища.
Правителството одобри позицията на България за неформалната среща на министрите на Европейския съюз по околна среда, която ще се проведе на 10 и 11 юли 2023 г. във Валядолид, Кралство Испания.
Правителството одобри промени в Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане.
Правителството отпусна 12,1 млн. лева на Фонд „Научни изследвания“ за финансиране на над 80 научни проекта на конкурсен принцип.
Правителството се запозна с резултатите от неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 13 юни 2023 г. в гр. Стокхолм, Швеция.
Предвижда се разходите по програмата за профилактика и рехабилитация да се увеличат с 3,2 млн. лв., което ще позволи на 5000 работещи допълнително да се възползват от нея.
През 2023 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер - 153 282,6 хил. лв. за дейности извън задължителното здравно осигуряване.
Приходите по КФП за 2023 г. спрямо актуализираната програма за 2022 г. бележат номинален ръст от 9,8 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 8,2 млрд. лв.
Процедурата по подбор на кандидати бе стартирана във връзка с изтичането на мандата на съдия Йонко Грозев на 12 април 2024 г.
Публичното й оповестяване е гаранция за предвидимост и прозрачност на процесите по управление на държавния дълг.
Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) се увеличава от 710 лв. на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.
С оглед на въздействието на високите енергийни цени в Европа, България подкрепя установяването на действия за ускорено стимулиране на иновациите и новите технологии.
С одобрението на проекта на Решение ще се даде мандат на Управляващия орган да финализира официалните преговори за окончателно одобряване от Европейската комисия на петото изменение на ОПНОИР 2014-2020 г.
С решението на правителството, с което е одобрен този законопроект, се оттегля внесеният през м. април 2023 г. в Народното събрание законопроект.
След одобрението от Министерския съвет, двете гаранционни споразумения подлежат на ратификация от Народното събрание.
Социална политика. По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнението за 2022 г. в размер на:
Средната пенсия през 2023 г. ще достигне 788,10 лв. Това предвижда проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г., който беше одобрен от правителството.
Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 6 553 676,4 хил. лв., което представлява увеличение с 821 605,3 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.
Съветът ще извърши преглед на Годишния диалог по върховенството на правото.
Със свое решение правителството одобри проекта на Закон за допълнение на Кодекса за застраховането.
Със средствата ще бъдат текущо финансирани проекти на 15 общини и на едно държавно училище - Професионалната техническа гимназия във Варна. На варненската гимназия се предоставят 216 030 лева за реконструкция на учебна работилница.
Целта е по този начин да се осигури високо ниво на научните изследвания в България и достойно място на учените в българското общество и в европейското изследователско пространство.
по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. са предвидени 34,8 млн. лв. за увеличение на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 710 лв. на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.
131,0 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатият обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
30,0 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер на увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи;
50,1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социално подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.;
България е дългогодишен, последователен и явен поддръжник на политиката на отворени врати на НАТО, както и на евроатлантическите аспирации на Украйна. България ще продължи подкрепата си за членството на Украйна в НАТО, съгласно взетото решение от Съмита на НАТО в Букурещ през 2008 г., препотвърдено на следващи срещи на върха на Алианса, включително в Мадрид през юни 2022 г.
България и Украйна ще засилят сътрудничеството помежду си в енергийната област въз основа на принципа на взаимна изгода и като се вземат предвид общите интереси и цели на двете страни. Основната цел на проекта на меморандум за разбирателство между енергийните министерства на двете страни, одобрен от Министерския съвет на днешното му заседание, е да създаде основна рамка за задълбочаване на това сътрудничество.
България намира за важно да се осигури баланс между основните преговорни въпроси, като не се допусне издигане на финансовия аспект на преговорите в абсолютен приоритет, за сметка на останалите основополагащи теми като смекчаване, адаптация, глобален преглед на напредъка. По отношение на приноса на енергийния сектор, страната ни подчертава, че енергийната ефективност и използването на възобновяема енергия са в основата на прехода към чиста енергия на глобално равнище. В този контекст оценяваме инициативата за установяване на глобални цели на СОР28, с оглед постигане на приетите ангажименти в областта на климата по линия на Парижкото споразумение.
Бюджет 2023 е разработен при параметри в рамките на Маастрихтските критерии, с което правителството изпълни един от основните си приоритети да осигури на държавата редовен бюджет за 2023 г. с дефицит до 3 на сто от БВП без да се увеличават данъците и без да се ограничават социалните плащания.
Бюджетното салдо за 2023 г. и 2024 г. на сектор „Държавно управление“ е дефицит от 3,0% от БВП. За 2025 г. дефицитът на сектор „Държавно управление“ е 3,6% от БВП, като това увеличение се дължи на инвестиционните разходи по плана за придобиване на нов тип бойни самолети, направени през 2019 г. и 2020 г., които на начислена основа се отчитат в годината на доставката им - 2025 г. Това влияние е еднократно и не води до трайно влошаване на бюджетната позиция и до нарушаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. При елиминиране на ефекта от този разход, дефицитът на сектор „Държавно управление“ за 2025 г. е 2,8% от БВП.
В двустранна декларация за евроатлантическата интеграция на Украйна се потвърждава нашата силна политическа подкрепа за страната в борбата й срещу руската агресия за защита на независимостта, суверенитета и териториалната й цялост, и по пътя й към членство в НАТО тогава, когато условията позволяват това.
В дневния ред на неформалната среща е предвидено министрите да обменят мнения относно предизвикателствата пред интегрирано управление на почвите, горите, водите и биоразнообразието, мерките за намаляване на морските отпадъци, както и балансът между разгръщането на възобновяемите енергийни източници и териториално устройство и опазване и възстановяване на биоразнообразието.
В наредбата се предвижда изискване при прехвърляне правото на собственост на съоръжение под налягане да бъде предадено и техническото му досие. Подробно са регламентирани изискванията към лицата, обслужващи съоръженията. Предоставя се възможност на ползвателите на съоръжения под налягане да прилагат международно призната методика за контрол, което води до промяна в някои срокове за извършване на периодични технически прегледи на съоръжения с повишена опасност. Намалява се административната тежест за лицата, които кандидатстват за вписване в регистъра за извършване на дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на подобен тип съоръжения.
В областта на здравеопазването продължават усилията за подобряване на профилактиката и превенцията на здравето с цел гарантиране на качествени и ефективни здравни грижи. По бюджета на НЗОК за 2023 г. са предвидени допълнително над 900 млн. лв. за подобряване на достъпа и осигуряване на здравните потребности на населението.
В одобрената стратегия се предвижда намален спрямо предходния й вариант максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, в общ размер до 7,5 млрд. лв., включително поетият нов държавен дълг от 2,9 млрд. лв. за изплащане на стар дълг. Държавният дълг като процент от брутния вътрешен продукт остава на приблизително същото ниво като 2022 година - 22%.
В одобрения Списък влизат училища от 192 населени места от всички 28 области в страната. Те разработват и въвеждат нови методи на преподаване, внедряват иновативни елементи в организацията и съдържанието на обучението, усъвършенстват управлението си.
В позицията на страната ни се отбеляза още, че основен приоритет на политиката следва да бъде стабилността на агрохранителната верига, което ще позволи селското стопанство да отговори успешно на очакванията за принос към амбициозните европейски цели в областта на климата и околната среда. Като подчерта, че е необходима подкрепа за фермерите за адаптиране към по-екологосъобразни практики и запазване конкурентоспособността им в условията на поредицата от непредвидени и безпрецедентни сътресения на вътрешния пазар, вследствие на пандемията от COVID-19, екстремните метеорологични явления, както и затрудненията, свързани с войната в Украйна, и ръста на цените на ресурсите. България подчерта, че директните плащания са основният инструмент за гарантиране на доходите на земеделските стопани в настоящия момент на глобални предизвикателства и кризи, като те трябва да бъдат на справедливи нива на подпомагане и основно свързани с финансовата сигурност на земеделските стопани.
В рамките на дискусията в частта „Вътрешен пазар и индустрия“ Съветът постигна съгласие относно мандат за преговори с Европейския парламент по предложението за регламент за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти. В резултат на приемането на този регламент се очакват съществени екологични, икономически и социални ползи, свързани със значително намаляване на емисиите на парникови газове, разширяване на бизнес възможностите от производство към поддръжка и др.
В рамките на заседанието беше постигнат общ подход по Директивата относно подобряването на условията на труд при работата през платформа. Министрите по заетост и социална политика одобриха единодушно и две предложения за Директиви относно стандартите за органите по въпросите на равенството, базиращи се Договора за функционирането на Европейския съюз. Одобрен беше и общ подход по Директивата, определяща пределно допустимите стойности за олово и неговите неорганични съединения и диизоцианати.
В рамките на заседанието беше приет доклад за напредъка по Предложението за Директива на Съвета за прилагане принципа на равно третиране без оглед на различията в религията и убежденията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация. Единодушно бяха одобрени Препоръка на Съвета за насърчаване на социалния диалог в Европейския съюз и Заключения на Съвета относно интегрирането на перспективата за равенство между половете в политиките, програмите и бюджетите.
В рамките на заседанието европейският главен прокурор Лаура Кьовеши представи информация за дейността на Европейската прокуратура през 2022 г., а като особено важно постижение беше отбелязано привличането на вниманието към измамите в ЕС, засягащи данъчните приходи, по-специално трансграничните измами с ДДС.
В съответствие с решението на Комисията, на 5 юни 2023 г. се проведоха писмени тестове по английски и френски език за удостоверяване на степента на владеене на съответния чужд език за кандидатите. В същия ден беше проведено заседание на Комисията по провеждане на подбора за допускане до публично събеседване.
В съответствие с член 22 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съдиите в ЕСПЧ от всяка държава се избират от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа с мнозинството от подадените гласове по списък от трима кандидати, определени от съответната държава.
Във връзка със съвместните сесии с министрите на околната среда, българската страна оценява инициативата за установяване на глобални цели на СОР28. В позицията се поставя акцент върху установяването на глобални ангажименти, които да кореспондират с вече приетите цели на ЕС в областта на енергетиката.
Документът изразява желанието на двете страни за обмен на научно-технически, инженерен и оперативен опит в областта на използването и трансфера на знания и ноу-хау, свързани с по-ефективното използване на възобновяеми енергийни източници и нови енергийни технологии.
Допълнителни средства за назначаване на образователни медиатори, социални работници и помощници на учителя ще се отпускат при финансирането на детските градини и училищата с концентрация на деца и ученици от уязвими групи от 1 юли 2023 г. Това става с промени в Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, по която се предоставят средствата на база брой деца и брой ученици и норматив за едно дете/ученик.
Държавногарантираният заем от ЕИБ ще позволи на ББР да изпълнява политиката си за подкрепа на МСП и ПСК при оптимални ценови нива към крайните клиенти и при трансфер на произтичащите от гаранцията ползи. Финансирането ще допринесе за адресиране на нуждите на МСП и ПСК от икономическо възстановяване, включително в сегментите със затруднен достъп до кредитиране, сред които стартиращи, иновативни и с по-ниска степен на обезпеченост предприятия. Най-малко 20% от ресурса ще бъде насочен за проекти за действия в областта на климатичното равновесие, устойчивост на околната среда, енергийна ефективност и възобновяема енергия.
За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени допълнително 558,6 млн. лв., в т.ч. 465,0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка със запазване на заплатите на педагогическите специалисти на ниво 125 процента от средната работна заплата за страната (считано със задна дата от 01.01.2023 г.).
Заемът от БРСЕ ще финансира отпускането от ББР на стандартни и „зелени“ заеми за ММСП, като и в двете категории ще се предоставя инвестиционно и/или оборотно финансиране. В рамките на общото финансиране за ММСП ще могат да се включват и проекти за насърчаване на иновациите, технологичното обновление и цифровизацията. Заемът ще финансира ефективни инвестиционни проекти на български ММСП, като по този начин ще се укрепи тяхната дейност и способността им да създават и запазват работни места, което представлява значителен фактор за социалното укрепване в страната.
Законопроектът има за цел засилване на регулаторната рамка по отношение на изпълнението на задълженията на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) и на застрахователите във връзка с функционирането на системата „Зелена карта“ в страната ни. Чрез него ще се постигне гарантиране на точно и своевременно изпълнение на задълженията на застрахователите и НББАЗ в рамките на системата „Зелена карта“, съгласно изискванията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Създава се и правна възможност за предприемане на надзорни действия от страна на Комисията за финансов надзор в случай на неизпълнение на задълженията на застрахователите и на НББАЗ в рамките на системата „Зелена карта“
Запазва се действащото данъчно облекчение за предоставяне на социални разходи в размер до 200 лв. месечно на наетите лица под формата на ваучери за храна, като се предвижда общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна да бъде увеличена от 1 млрд. лв. на 1,4 млрд. лв.
Иновативните процеси се въвеждат в продължение на четири години, като за всяка учебна година са описани конкретно етапите на напредъка и резултатите, които подлежат на мониторинг. В тях са определени целите и идеите, свързани с личностното, интелектуалното и емоционалното развитие на учениците.
Испанското председателство на Съвета на ЕС ще представи приоритетите, включени в шестмесечната му програма - Реиндустриализация на ЕС и гарантиране на неговата открита стратегическа автономия; Усъвършенстване на екологичния преход и адаптацията към промените в околната среда; Насърчаване на по-голяма социална и икономическа справедливост; Укрепване на европейското единство.
Като основно предизвикателство пред ЕС по отношение на комплексното управление на различните елементи на околната среда страната ни посочва по-високо ниво на съгласуваност на политиките и действията в стратегическите документи, отколкото при разработване на конкретните законодателни предложения. В тази връзка, България апелира за кохерентност на законодателството, което ще допринесе в огромна степен за осигуряване на интегрираното управление на елементите на околната среда.
Комисията прие и резервен списък на кандидатите съгласно окончателните оценки: Виктор Йосифов Соловейчик, Красимира Неофитова Милачкова, Екатерина Николаева Георгиева, Пламен Евгениев Борисов, Иван Петков Боев, Татяна Емилова Бъчварова и Катерина Бориславова Йочева.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. в размер на 4,5 млрд. лв. Въз основа на допусканията за периода 2023-2025 г. се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. да не надвишава 40,6 млрд. лв. – с 6 млрд. лв. по-малко в сравнение с проектобюджета на служебния кабинет. В края на 2024 г. и 2025 г. държавният дълг се очаква да достигне съответно до 49,6 млрд. лв. и 59,5 млрд. лв. Съотношението на държавния дълг към БВП от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да достигне до 22,0% в края на 2023 г. В резултат на предвиденото значително увеличение на капиталовите разходи през 2024 г. и 2025 г., които достигат съответно 13,4 млрд. лв. и 12,7 млрд. лв. (в сравнение с 5,6 млрд. лв. отчетени през 2022 г.), се очаква държавният дълг да достигне 25,1% в края на 2024 г. и 28,3% от БВП в края на 2025 г. Тези инвестиции съответстват на пълния размер средства, предвидени в новия програмен период на оперативните програми и НПВУ. Инвестиционните разходи за 2024 и 2025 г. ще бъдат прецизирани на база проектна готовност в съответните годишни бюджети.
Министерският съвет на Република България прие Решение за одобряване на проект на гаранционно споразумение между Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) и Република България, във връзка с договор за финансиране между ЕИБ и „Българска банка за развитие“ ЕАД (ББР) за отпуснат на ББР заем в размер на 175 млн. евро по проект „Финансиране на МСП и предприятия със средна капитализация“, за финансиране на инвестиции на малки и средни предприятия (МСП) и предприятия със средна пазарна капитализация (ПСК), включително за опазване на околната среда и борба с изменението на климата. Правителството одобри също споразумение за солидарна гаранция между Република България като гарант и Банка за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ) като бенефициер, във връзка с рамково споразумение за отпуснат заем на ББР в размер на 175 млн. евро по проект „Подкрепа на ММСП за създаването и запазването на жизнеспособни работни места“, включително компонент „Защита на околната среда“, за подкрепа на микро-, малки и средни предприятия (ММСП).
Министерският съвет одобри нова Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2023-2025 година. Тя е разработена в съответствие с допусканията за необходимото дългово финансиране и параметри на държавния дълг, при които са изготвени проектите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. По този начин се осигурява консистентност и съгласуваност на набелязаните цели и мерки при осъществяване на политиката по управление на държавния дълг.
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. Предвидени са 7 027 213,6 хил. лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 6 847 563,2 хил. лв., от които 4 286 530,0 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 561 033,2 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване.
На 8 юни 2023 г. Комисията проведе публичното събеседване с кандидатите в Министерството на правосъдието. Въз основа на резултатите от проведеното събеседване Комисията, председателствана от проф. Пламен Панайотов, прие основен списък по азбучен ред с имената на първите трима класирани: Галя Горанова Вълкова, Диана Петрова Ковачева, Драгомир Николов Йорданов.
На него министрите на правосъдието приеха общ подход на Съвета по пет законодателни предложения: Директива за изменение на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него; Директива относно отнемането и конфискацията на активи; Директива относно борбата с насилието над жени и домашното насилие; Директива относно защитата на лицата, ангажирани в участието на обществеността, от стратегически съдебни производства („SLAPP“) и Директива за определянето на престъпленията и санкциите за нарушаване на ограничителните мерки на Съюза.
Осигурени са в целогодишен размер за 2023 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2022 г. на отделни разпоредители с бюджет. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г и 15% за структурите в общинската администрация.
Останалите средства са предназначени за изпълнението на проекти по построяване на нови и реконструкция на съществуващи детски градини в общините Бургас, Поморие, Гърмен, Велинград, Радомир, Русе, Червен бряг, Кайнарджа, Своге, Стара Загора и Търговище.
От 1 август 2023 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводителите се увеличава от 710 лв. на 780 лв. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва на 3 400 лв. Запазват се и минималният и максимален дневен размер на обезщетението за безработица. Без промяна остават размерите на всички осигурителни вноски и съотношенията при изплащането им между осигурителите и осигурените лица.
Отстраняването на установените проблеми при функционирането на системата „Зелена карта“ в България е един от елементите на Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към Валутния механизъм II (ERM II), който налага промени в нормативната уредба.
Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6%, а средногодишната да бъде 8,7%, което се дължи на намалението на цените на храните и енергийните стоки. През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3,2%, а средногодишната – 3,8%. През 2025 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, съответно до 2,8%. Цените на енергийните стоки ще имат спад до края на прогнозния хоризонт.
Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство с 12 на сто за 2023 г., като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо закона за 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. тези ръстовете спрямо предходната година са съответно 2 145,9 млн. лв. и 1 812,3 млн. лв.
По време на заседанието ЕК представи Информационното табло в областта на правосъдието за 2023 г., публикувано на 8 юни 2023 г. Това е годишен преглед, предоставящ сравнителни данни за ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи в държавите от ЕС.
По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда, като 50 % от прогнозната средна заплата в съответния референтен период.
По отношение на постигането на стратегическа автономност, в позицията на България се подчертава необходимостта от координирани действия с внимание към мерките за осигуряване на устойчивост на енергийната система, овладяване на цените и гарантиране на достъпност на енергията. Ключово значение се поставя и върху подобряването на координацията и готовността за реакция при кризи, както и върху допълнителните усилия за диверсифициране на източниците и маршрутите за енергийни доставки в ЕС.
По отношение на средствата от ЕС стойността на приходите е съобразена с профила на плащанията към одобрения Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) при допускане, че има забавяне в изпълнението на дейностите, съответно в постигането на заложените в Решението за изпълнение на Плана етапи и цели. Поради тази причина вторият транш (първи за тази година) в размер на 1,416 млрд. лв. се залага да бъде получен в края на 2023 г., а третият - да бъде отложен за 2024 г. Срещу втория транш трябва да бъдат отчетени 66 етапи и цели до края на м. септември 2023 г., в т.ч. и законодателни промени.
По отношение председателството на СОР 29 през 2024 г. България поддържа кандидатурата си. За нас е важно СОР29 да се проведе в Източна Европа, като по този начин страната ни се позиционира като изразител и движеща сила по отношение на интересите и приоритетите на региона.
Под „Други въпроси“ Председателството ще информира относно напредъка по последващите действия след Конференцията за бъдещето на Европа, а Комисията ще представи информация за хода на дискусиите по предложението за създаване на Етичен орган на ЕС.
Помощта за оздравяване на дружеството е одобрена от Европейската комисия, а средствата ще се разходват целево за финансиране на оперативните разходи на дружеството. Мярката ще помогне да се гарантира продължаването на универсалната пощенска услуга и изплащането на пенсиите. Българските власти се ангажират, че до 6 месеца „Български пощи“ ЕАД ще представи план за преструктуриране.
Потенциалните сфери на сътрудничество са свързани с подобряване на енергийната ефективност, увеличаване на съхранението на енергия, стартиране на интелигентни мрежи, насърчаване на цифровизацията, както и сътрудничество в областта на ядрената енергетиката. Съвместна работна група ще развие формите на сътрудничество в посочените области. Предвидено е действието на меморандума да бъде пет години, с възможност за автоматично подновяване за нови три години.
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в редовно заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност в част „Вътрешен пазар и индустрия, Научни изследвания и Космическо пространство“. То се проведе на 22 и 23 май в Брюксел. Делегацията беше ръководена от заместник-министъра на икономиката и индустрията Димитър Данчев в частта „Вътрешен пазар и индустрия“ и от заместник-постоянния представител на България към Европейския съюз г-жа Иванка Ташева в частите „Космическо пространство“ и „Научни изследвания“.
Правителството прие пето изменение на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г., с което се осигурява разширяване на обхвата на дейностите за подкрепа на деца, ученици, родители и педагогически специалисти при възникнали форсмажорни събития и състояния в условията на кризи, вкл. за интегриране/включване на ученици от чужди образователни системи в училищната мрежа в страната, с оглед подобряване на достъпа на децата и учениците до образование и противодействие на риска от отпадане от образователната система в условията на настоящи и бъдещи кризи.
Правителството реши да промени статута на имот, представляващ сграда, като го обяви за частна държавна собственост и даде съгласието си тя да бъде премахната от активите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ поради лошото й техническо състояние. Имотът се намира на територията на гр. Разград.
Предвидено е и увеличение на основните месечни възнаграждения в структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието, като към вече осигурените 125 лв. през 2022 г., от 01.08.2023 г. са разчетени допълнителни 175 лв. в бюджета на министерството за 2023 г.
Предвижда се да бъдат проведени обсъждания в рамките на съвместни сесии на министрите на енергетиката и околната среда, посветени на очакванията на Европейския съюз за Конференция на ООН по изменението на климата (СОР28), включително и за приноса на енергийния сектор в тази насока. Сред обсъжданите теми ще бъдат стратегическата автономност, гарантирането на сигурността на доставките в енергийния сектор, както и начините за постигане на цифровизиран и интегриран вътрешен енергиен пазар в ЕС.
Предлага се въвеждането на ваучери за храна на електронен носител от 1 януари 2024 г., като по този начин ще се постигне намаляване на административната тежест чрез дигитализация и ще се осигури по-конкурентна среда за всички лица, участващи в схемата за данъчното облекчение – оператори на ваучери за храна, работодатели, наети лица и други. Предвижда се шестмесечен преходен период, през който да функционират както ваучерите за храна на хартиен носител, така и ваучерите за храна на електронен носител, като окончателното преминаване само към ваучери на електронен носител ще бъде от 1 юли 2024 г.
През 2023 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавки са предвидени близо 19,2 млрд. лв. Предвидените разходи са с над 3,6 млрд. лв. или с 23,6% повече в. сравнение с планираните за миналата година. Общият размер на планираните разходи за пенсии, краткосрочни обезщетения и службите по социално осигуряване за 2023 г. е близо 21,8 млрд. лв.
През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. През 2023 г. се очаква да постъпят 4,7 млрд. лв. повече данъчни приходи спрямо отчета за 2022 г., в т.ч. 1,7 млрд. лв. повече от ДДС.
Преобразуването на сградата и премахването й ще позволи реализацията на обект: „Актуализация на технически проект за възстановяване на проектните параметри в гара Разград по девета жп линия“, съгласно който е предвидено ликвидация на сградата за битови услуги (тоалетна) и обособяване на обществен санитарен възел в приемното здание на гарата.
При по-голям брой деца от уязвими групи ще има възможност за назначаване на повече от един медиатор, социален работник или помощник на учителя. По този начин ще се стимулира назначаването на персонал, който ще бъде трайно ангажиран за по-ефективно подпомагане на достъпа до образование и предотвратяване на риска от отпадане от системата на предучилищното и училищното образование.
При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период – 69 471,8 млн. лв. за 2023 г., 75 443,3 млн. лв. за 2024 г. и 77 798,9 млн. лв. за 2025 година. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 37,7 %, за 2024 г. – 38,2 % и за 2025 г. – 37,0 %.
Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 %. Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2023 г. предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно.
Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2022 г., да се осъвременят с 12 на сто. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 467 лв. на 523,04 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3 400 лв. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 276,64 лв.
Размерът на лихвата по заема и срокът за възстановяването му са определени съгласно Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение. Средствата ще бъдат отпуснати след подписване на договор между министъра на транспорта и съобщенията и „Български пощи“ ЕАД.
Разходите за отбрана за 2023 г. възлизат на 1,88 % от БВП (с 0,03 % повече от референтния процент от 1,85 % от БВП), като през 2024 г. достигат до 2% от БВП съобразно референтните разходи по „Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г.“, одобрен с РМС № 3/2018 година. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия.
Разходите за периода 2023-2025 г. като дял от БВП са съответно 74 051,8 млн. лв. (40,1%) през 2023 г., 82 783,9 млн. лв. (41,9%) през 2024 г. и 85 955,9 млн. лв. (40,9 %) през 2025 година. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40 %-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 37,1 % от БВП през 2023 г. до 35,9 % от БВП през 2025 година.
С осигурените средства се предвижда през лятото на 2023 г. да бъдат организирани и проведени конкурсите „Финансиране на фундаментални научни изследвания - 2023 г.“ и тези по Национална научна програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (Петър Берон и НИЕ). Финансирането ще гарантира устойчивост в дейността на Фонда, който е единствената административна структура в България, която провежда конкурси за фундаментални научни изследвания.
Социалните ползи от двата заема са значителни, тъй като са предназначени за осигуряване на необходимия за икономическото възстановяване достъпен капитал на ММСП, които са „гръбнакът“ на българската икономика. ММСП съставляват 99% от общия брой на предприятията в страната и допринасят за около 76% от общата заетост и над 66% от добавената стойност в националната икономика. Достъпното финансиране при атрактивни условия е една от основните пречки пред растежа и диверсификацията на дейността им. Пандемията от Covid-19 и войната в Украйна добавиха допълнителна несигурност в сегмента, което затруднява достъпа до търговско кредитиране.
Спрямо внесения от служебното правителство проектобюджет в НС, разходите за 2023 г. са намалени общо с 3,6 млрд. лв. по КФП. След детайлен преглед на отпадналите необходимости от разпоредителите на бюджет, заложените разходи за издръжка са намалени с 1,4 млрд. лв. и въпреки това са с близо 2,0 млрд. лв. повече от отчетените през 2022 г. Капиталовите разходи са прецизирани на принципа инвестиционната дейност да продължава, като проектите, които имат избрани изпълнители и започната дейност, се изпълняват по план, а тези, по които не се очаква да започнат дейности и разплащания до края на 2023 г., не са бюджетирани. Така капиталовата програма намалява с 1,9 млрд. лв., но въпреки това достига рекордното ниво от общо 8,2 млрд. лв.
Средствата са в размер на 24 млн. лв., които са от разпределения ресурс за 2021 г. от Европейския социален фонд по линия на REACT-EU за финансиране на мерки в системата на образованието за преодоляването на последиците, предизвикани от пандемията от COVID-19. Изменението на ОПНОИР 2014 - 2020 г. ще осигури възможност за успешна реализация и недопускане на загуба на средства по програмата.
Страната ни заяви, че на национално ниво, в земеделието подходящ инструмент за зеления преход е увеличаването на дела на площите под биологично производство и преход към него. Съществува потенциал и за използване на инструментите и схеми за въглеродна сертификация при земеделското производство. В допълнение отбеляза като добра възможност за принос към този преход подобряването на устойчивостта и разнообразието на късите вериги на доставка. Важен принос за засилване на интереса на земеделските производители към научните достижения и иновациите имат финансовите стимули за инвестиции в иновационни практики и технологии.
Стратегията се основава на Закона за държавния дълг и осигурява общата рамка на дълговото управление в средносрочен план. В нея са заложени водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите три години, като същевременно са описани индикативните мерки и използваният инструментариум за постигане на заложените стратегически цели. Основната цел на политиката по управление на държавния дълг за периода 2023-2025 година е насочена към осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.
Съществуващата нормативна уредба към момента не отразява съвременните технически изисквания по отношение на съоръженията под налягане. Това налага промени в техническите стойности при устройството на съоръжения под налягане по отношение на температура и налягане, нови решения в монтирането и проверката на части от съоръженията, както и по-гъвкави възможности за извършване на проверка на правилната им експлоатация.
Участниците в заседанието обсъдиха и организирането на процеса за осъществяване на мониторинг на напредъка по различните аспекти на конкурентоспособността на ЕС. Всички държави членки, включително България, изразиха подкрепа за създаването на ефективен, добре координиран годишен политически цикъл за анализ на напредъка в укрепване на дългосрочната конкурентоспособност на ЕС.
Финансирането се осъществява по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020-2022 г. Целта й е да се намали недостигът на места в детските ясли и градини и да се осигури здравословна среда за отглеждане и обучение на деца и ученици. Освен това чрез инвестицията ще се създадат предпоставки за успешното въвеждане на задължителното предучилищно образование на децата, навършили 4 години и за организиране на едносменен режим в училищата.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)