"По отношение на системата от държавни помощи, въпреки ограниченията на държавния бюджет, при необходимост ще се прилагат схеми за държавна помощ, допринасящи за поддържане на ликвидността на земеделските стопанства и за осигуряване на нормалното функциониране на агрохранителната верига", обясни Вътев.
Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев каза от парламентарната трибуна, че има обективни фактори за повишението на цените на храните, предава БТА.
Според цитираните данни в периода 2010-2021 г общият брой животни също показва тенденция за намаляване – за едри преживни животни от 787 897 през 2010 г. до 660 776 през 2021 г., за дребни преживни животни от 2 453 402 през 2010 г. до 1 629 025 през 2021 г.
Той отново подчерта, че големият проблем на българското земеделие през последните 30 години е, че секторите са разглеждани поотделно, вместо в цялост, както трябва да бъде.
Вътев подчерта, че за да подпомогнат възраждането на българското земеделие, екипът на министерството ще използва Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. с финансов ресурс, възлизащ на 15,7 млрд. лева. "Той предвижда приоритетна подкрепа за уязвимите през последните години подсектори – животновъдство, плодове и зеленчуци и биологично производство", добави земеделският министър.
Друг инструмент, който ще използва аграрното ведомство, е Националният план за възстановяване и устойчивост. Благодарение на него ще се реализират инвестиции в селското стопанство, свързани с въвеждане на дигитални иновации, екологизиране на производствените практики, по-ефективно използване на ресурсите, адаптиране на стопанствата към климатичните промени, скъсяване на веригите за доставка, опазване на генетичните ресурси.
Освен това липсват кооперативи, а дребните животновъди и земеделски производители се нуждаят от тях. "Нашите земеделски производители са в конкуренция с изключително мощни европейски кооперативи, а тук всеки се опитва да работи сам", каза аграрният министър.
Относно закланите животни данните сочат, че през 2011 г. те са били 2 628 000, а през 2021 г. са 2 323 000, което е намаление с 11,6 процента. Министърът продължи да излага статистика, според която в периода 2010-2021 г. общият брой животновъдни обекти за отглеждане на едри и дребни преживни животни показва тенденция за намаляване – за едри преживни животни от 150 947 през 2010 г. на 40 344 през 2021 г., а за дребни преживни животни от 195 825 през 2010 г. на 41 683 през 2021 г.
Той цитира още данни, според които производството на сурово мляко през 2021 г. е намаляло с 29,5 процента в сравнение с 2011 г. Постъпилото за преработка мляко в периода 2011-2021 г. обаче е нараснало с 24,9 процента, достигайки 703 140 000 литра. "В резултат на увеличената млечна суровина в млекопреработвателните предприятия произведените през 2021 г. млечни продукти бележат ръст между 11,4 и 137,7 процента спрямо 2011 г.", каза Вътев.
"По данни на НСИ през 2022 г. цените на стоките и услугите в селското стопанство са нараснали с 35,2 на сто в сравнение с 2021 г. Минералните торове са поскъпнали със 108,2 процента, препаратите за растителна защита - с 38,9 процента, фуражите - с 29,1 процента, а електроенергията и горивата - с 28,9 процента. Това са обективните фактори за повишението на цените, посочи той по време на парламентарния контрол днес.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)