„Всеки текст е продукт на една поетика“, коментира аржентинският д-р Еухенио Лопес Ариасу. В рамките на форума той говори за работата си по преводите на испански език на „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев и „Славеите пеят“ от Константин Павлов.
Семинарът продължава до 9 юни. Събитието е в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, финансирана от МОН.
„Усеща се това стереотипизиране. Когато идваш от Балканите, ти влизаш директно в екзотиката. А пък за немските писатели и големите литератури са оставени големите въпроси“, каза още Георги Господинов. Той коментира, че българските автори трябва да се борят за правото на литературите на малките езици да говорят за големите неща. И допълни, че въпросът за стереотипа е двустранен. „Ние не сме невинни“, посочи писателят. Господинов коментира още, че според неговия опит, личните и конкретните истории са тези, които карат читателя да се вълнува.
Българската в голяма степен е невидима в чужбина и ние това трябва да го знаем и да си го казваме. Това коментира писателят Георги Господинов по време на семинара „Художествена литература и превод: превод и рецепция на българската литература в чужбина“. Първият ден от форума се състоя днес в Института за литература към Българската академия на науките (ИЛ-БАН).
Д-р Ариасу сравни двете произведения и посочи, че творбата на Ботев е песен, като нейният ритъм идва от музиката, докато в тази на Павлов се наблюдава липса на рима. При Ботев природата е романтична, докато при Павлов градът замества природата, каза още специалистът по славистика.
Започването от ритъма, а не от смисъла е единствената относителна гаранция, че формата и съдържанието се доближават оригинала, коментира д-р Ариасу. „Само по този начин, според мен, чрез улавяне на една поетика от друга поетика, може да се постигне не само литературен, но и поетичен превод“, допълни той.
Преводът на псувни от български на италиански език бе тема на доклада на италианката Джорджа Спадони. По време на форума тя говори за работата си по превода на „Направени от вина“ от Йоанна Елми, сборника „Млък“ от Радослав Бимбалов и „Всички на носа на гемията“ от Деян Енев. Акцент върху първите преводи на българска литература в Испания по време на семинара постави д-р Свидна Михайлова.
Според нея, преводачът е отговорен за това читателят да разбере различността на културата или времето на оригиналния текст. Тя коментира, че преводът е не само низ от думи, съответстващи на други думи, но и пренасяне в друг свят. „Изглежда ми наивно да се заблуждаваме, че преведеният текст може да бъде идентичен на оригинала, колкото и да е концентриран в него“, допълни доц. Елка Димитрова.
Според писателя непознаването на българската литература извън границите на страната води до появата на стереотипи. Той даде пример с представяне на книгата си „Естествен роман“ в превод на немски език в Берлин. „Една жена от публиката, явно недоволна от видяното и чутото, каза: „Аз очаквах други неща от вас като български писател“, разказа Господинов. От разговора им е станало ясно, че читателката е очаквала книгата да разказва за историята на страната ни от периода преди Освобождението.
Сред останалите теми във форума са българистиката в Австрия, особеностите на превода от български на гръцки и турски език, приемането на родната литература в Чехия и Сърбия, както и споровете около българските преводи на творби на Станислав Пшибишевски.
Темата за превода като начин за пренасяне на послания и литература извън границите на страната бе във фокуса на семинара. „Преводът е вид пренос, което разчитаме и в етимологията на думата – превеждане през нещо“, каза доц. Елка Димитрова, зам.-директор на ИЛ-БАН.
Господинов разказа, че в най-добрите, според него, книжарници в чужбина има различни секции с френска, испанска, турска и т.н. литератури, но няма такава с българска литература. Вместо това, по една-две книги от български автори могат да бъдат намерени в секция за славянска литература. „Това, което липсва и това, което трябва да правим, е да подреждаме едно невидимо рафтче с българска литература в книжарниците на света“, посочи авторът на „Времеубежище“.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)