ГЕРБ-СДС в Деня на Ботев: Да докажем, че дедите ни не са се борили напразно

„Българийо, за тебе те умряха,

„Крещим, но щом изтрезнеем,

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА ПГ НА ГЕРБ – СДС

И те за теб достойни майко бяха"

една бе ти достойна зарад тях

забравяме думи, клетви,

и немеем и се смеем

пред народни свети жертви"

В минутата, отредена за мълчание, обикновено звучи химнът „Юнаци лека нощ", с който отдаваме най-висока почит пред загиналите:

Вечна да е паметта на героите!

Не търси нищо – „стига му тая награда да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода". Затова е и толкова велик, затова остава недостижим морален съдник и светъл пример. Пример, който трябва да следваме и в 21-ви век.

Присъдата им е дадена... от кого? – от Ботев:

Днес много хора ще упражняват красноречието си по повод Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Би било достойно обаче и да помълчим. Не само заради традицията да почитаме паметта на героите с минута мълчание, не само заради невъзможността с думи да опишем подвизите на предците си, а и заради това, че много често се оказваме неспособни да повторим техните дела, неспособни да направим жертви със своето его, с тясно личностни и тясно партийни интереси в името на България.

Не бива да си задаваме въпроса какви жертви не може да сторим днес, а напротив – да се попитаме какви жертви трябва да бъдат направени, за да може поне малко да се доближим до духа на онези велики българи. Нека всички ние осъзнаем високата си отговорност в днешното нелеко време и да докажем, че дедите ни не са се борили напразно. Да докажем, че не сме недостойни техни потомци.

Преди 147 години в Балкана над Враца е убит Христо Ботев. Поет, революционер, българин, титан с несломим дух и непречупена воля за борба. С живота и с подвига си Ботев извиси себе си до върха на пантеона на българските национални герои. Със смъртта си постигна безсмъртие. Той вечно ще бъде пример за това как трябва да се живее и за какво има смисъл да се умре. Следвайки библейската повеля, че няма любов по-голяма от тая да положиш душата си за ближните, Христо Ботев жертва себе си за по-добрия живот на другите, за това да ни има и нас днес.