Пеканов: Приемането на механизма за главния прокурор е същината на съдебната реформа

Ситуацията се променя всеки ден, но аз продължавам да вярвам, че България има нужда от редовен кабинет и работещ парламент, за да се приемат всички тези закони, от които зависи дали тази година ще получим още европейски средства.

Това коментира вицепремиерът Атанас Пеканов в предаването "Говори сега" по БНТ.

"Благодарен съм на редовния кабинет, който започна работата по законопроекат и най-вече на министър Зарков в служебния калинет, като финаизира проекта, съгласува го с ЕК и вчера на-накрая бе приет. Но това не е всичко, да не се лъжем, има още работа". Попитан има ли опасност механизмът да не мине в Конституционния съд, Пеканов посочи, че според него законът е в правната рамка.

В последните месеци бяха направени много стъпки за приемането на България в Шенген, коментира вицепремиерът. "Има притеснения в някои страни, които се надявам да сме адресирали. Активно работихме с Австрия, там имат огромни притеснения по цялата тема за миграцията", добави той.

По отношение записа от Националния съвет на ПП посочи, че единствено е чел заглавия в медии, защото над 8 часа е бил в парламента, където беше приет механизмът за разследване на главния прокурор. "Не искам да коментирам записи, извадени отнякъде, но имаше притеснителни изказвания, които може би не ни помагат да си спечелим доверие сред нашите партньори и това ни притеснява". Трябва да вярваме и да надграждаме държавната администрация, но и трябва да държим на нейната деполитизация и независимост, заяви Пеканов.

Приемането на механизма за главния прокурор е същината на съдебната реформа, пише го във всички доклади за върховенство на закона, които Европа праща у нас. От него зависят и част от европейските средства, които страната ни може да получи, подчерта Пеканов.

Тази година очакваме още две плащания по Плана за възстановяване и устойчивост на стойност около 1,4 млрд. лв. Все още не сме получили второто плащане, тъй като не сме приели нужните закони. До края на програмата през 2026 г. се очаква да получим още 8 млрд. лв., но не трябва да допускаме повече забавяния.