„Стихотворението „Любовният заек“ е за любов. Героят е сложил заека „да къкри“ за вечеря, а неговата жена в този момент излиза, обещава да се върне, но не се връща. Шест години по-късно те се сблъскват неочаквано на улицата и тя го пита дали е свалил заека от огъня. А той ѝ отговаря: „Още не съм, тези зайци са доста жилави“. Това е така прекрасно, непосредствено и трогателно, че сърцето ти спира“, казва поетесата пред „Известия“.
„Харесва ми да го чета. Той ласкаво играе и жонглира със словото, с понятия, свързани с културни ключове и пароли. Той пише много красиво на български. Няма как да се предаде или преведе по абсолютно същия начин“, казва тя.
Корицата на руското издание на „Времеубежище“. Снимка: Издателство „Поляндрия“
Лонгвинова съветва читателите, ако могат, да четат Господинов в оригинал на български, защото „на български звучи съвсем особено“. Самата тя го чете по този начин и признава, че „сама си завижда“.
Наталия Ломикина добавя, че руският читател няма нужда от обяснения каква е драмата на романа – България и Русия имат много повече общи неща в миналото си, отколкото изглежда на пръв поглед. „Господинов довежда идеята за „лечение чрез минало“ до абсолют. Книгата завършва с това, че в цял свят се провеждат референдуми за завръщане в миналото. Държавите решават в кое десетилетие биха искали да се върнат и, разбира се, не стигат до съгласие. Господинов като разказвач, писател и герой на собствената си книга ни предупреждава. Защото когато хората искат да се върнат в определено време, те не си дават сметка, че ще се върне всичко – няма да има стоки по магазините, границите ще бъдат затворени… В този смисъл на нас, руснаците, ни е много близка неговата позиция“, разсъждава Ломикина.
„Времеубежище“ е първата българска книга, номинирана за „Международен Букър“, и първият роман на Господинов, издаден във Великобритания. Така започва големият обзорен материал, посветен на Георги Господинов, Анджела Родел и наградената книга в руското издание „Известия“.
През 2012 г. „Центърът за книгата Рудомино“ е публикувал „Естествен роман“ на Господинов на руски, но тези две книги заедно с „Времеубежище“ не са единствените достъпни на руския читател. Писателят е публикувал поетични сборници, пиеси и литературни мистификации. Поетът Анна Лонгвинова разказва, че се е влюбила в работите на Господинов от стихотворението му „Любовният заек“. То толкова я трогнало, че тя решила да се задълбочи в творчеството му.
Критичката препоръчва да се обърне внимание на корицата – по думите на Ломикина тя започва диалога с читателите още преди писателя и „също работи с паметта“. Сините ивици на корицата символизират тапетите, които мнозина руснаци познават от детството си, но също и „униформите“ на пациентите в психиатричните клиники.
Нейният колега Андрей Мягков нарича книгата „стопроцентово уцелване на очакванията на руската публика“. Според него произведението и неговият автор са изключително актуални за днешна Русия. „В книгата има нещо от авантюрния роман, от антиутопията, от романа размисъл в стил Умберто Еко. Романът е написан безкрайно просто и също толкова просто се чете, но простотата, разбира се, е измамна. Паметта, националното начало – всички тези теми, които той в добрия смисъл забърква в книгата си, за нас отдавна не са просто теми“, казва Мягков.
Според авторката на обзора Катерина Алабония руският тираж на „Времеубежище“, издаден в началото на април 2023 г., вече е почти изцяло изкупен. Преди това в Русия е била публикувана в превод и книгата на Господинов „Естествен роман“, но тя, според твърденията на специалисти по книжния пазар в РФ, е минала почти незабелязано, пише "Площад Славейков".
Тиражът на „Времеубежище“ в Русия е бил едва 3000 бройки, което се смята за лимитиран тираж, отбелязват от издателство „Поляндрия“ пред изданието. Той обаче отдавна е свършил, дори преди връчването на наградата са били купени общо 2000 бройки от сайта и по време на книжния панаир в Москва. Останалите хиляда са били разпродадени в книжарниците. Издателството обещава допечатки, но не е уточнило в какво количество.
Наталия Ломикина добавя, че романът ще бъде „находка за младите поколения, които още не познават носталгията“.„Те ще видят механизма на превръщане на всяка добронамерена идея в елемент на терор. Това, което може да се съзре при много автори на антиутопии. Господинов тръгва от идеята, че методът на лечение чрез спомени, което активира паметта у хората с Алцхаймер, дава шанс за оздравяване, той е лекарство. Но както е известно, лекарството в една доза е лек, а в друга – отрова. Това е роман-предупреждение за Русия“, подчертава литературната критичка.
Преводът на „Времеубежище“ на руски е дело на Наталия Нанкинова. Преди това тя е превела „Захвърлени в природата“ на Милен Русков, „Нобеловият лауреат“ на Елена Алексиева и разкази на Величка Настрадинова. Оценка за нейната работа дава руската литературна критичка Наталия Ломикина: „Романът е блестящо написан и блестящо преведен. Това е превод от български, а рядко се случва да се превеждат книги от редки езици, по-често се взима за основа английският вариант. В случая има прекрасен отработен превод от български. Правата за книгата са купени още през 2021 г., издателството дълго работи по нея“.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)