Иван Радоев: Ако аз имам някаква заслуга към българската поезия през това време, тя се състои в моето неучастие

"Приятели! Дами и господа!
Никога не съм си представял този миг –
на 66 години да получа награда за поезия
от СБП. Това значи, че или поезията е съмнителна, или наградата. Една награда увенчава едно дело или е стимул за нови успехи.

Потомците на големия български поет и драматург Иван Радоев преди време направиха страница в социалната мрежа с негови стихове, изяви, за да поддържат буден спомена за него и достойният му човешки и творчески път. Публикувам долното обръщение към Съюза на българските писатели, поради непреходната му морална ценност.

На 20-ти май 1993 г. Иван Радоев отказва да приеме награда за поезия от Съюза на българските писатели. Ето с какви мотиви, изложени в нарочно писмо:

Ако наградата ми е дадена като стимул, то на тия години може да се стимулира само човешката глупост.
Но аз благодаря! Защо?
През последните тридесетина години натрупах около 200 стихотворения и 4-5 поеми, които бяха достояние само на няколко души. Това беше моето голямо богатство, което ме правеше независим през времето на моето мълчание. През тези три десетилетия аз бях изюден от приятели да издам една книга, наречена "Един бял лист", и 17 години по-късно - "Бяло потъване".

Дори когато се изреждаха имената от моето "мъртво поколение", аз бях в "и други". И така, ако аз имам някаква заслуга към българската поезия през това време, тя се състои в моето неучастие. В този смисъл аз приемам с гордост наградата за неучастие в поетическия живот на онова сенилно време. А що се отнася до бъдещето – ако един ден попадна под колелата на учебника, имайте предвид, че ми се живееше повече.
Благодаря Ви,
Иван Радоев"
Заглавието е на редактора