Честит празник! Пожелавам си да престанем да слагаме отрови на езика си

- da pi6em po-malko taka и повече така.

- да го използваме, за да казваме по-често „как си?“ и „всичко наред ли е?“ и по-малко „все ми е тая“ и „не ме занимавай“.

- да използваме езика си все по-често, за да казваме „ние“ и по-малко „аз“.

- да направим така, че успехи, като тези на Георги Господинов, да станат правило, а не изключение.

- да не го използваме никога, за да се питаме сами себе си „дали ще успея да му купя и учебници, и храна…“

- да престанем да слагаме отрови на езика си – било отвътре навън, било от вън навътре. Нито от нас да излизат, нито в нас да влизат.

- да се научим да разпознаваме собствените си плюсове и минуси такива, каквито са; и да не си измисляме фалшиви – било плюсове, било минуси.

- да се научим да разпознаваме фалшивите новини, факти, сайтове и хора.

- да се научим да си слагаме спирачки на езика, преди да е наранил – емоциите са си емоции на момента, думите остават.

- децата да се научат да четат нещо по-дълго от чат или етикет.

- някои деца (за съжаление) да се научат да четат изобщо. Както и някои родители.

- родителите им да се научат да четат нещо по-дълго от чат или етикет.

Честит празник! Национален и световен. Честит! Не съм сигурен какво е подходящото пожелание за този повод, така и не се научих, но все пак ще пробвам с няколко:

Честит празник!

- да не забравяме, че Кирилицата е измислена тук – в България; не е нужно да чакаме благодарности (то се е видяло), но и не е нужно да махваме с ръка и да се правим, че е нормално, когато някой се опитва да я изцапа с кал, като я нарича просто „славянска“. Била е българска преди да стане „славянска“. Показателно е кой се опитва да пренебрегне това и кой – не.

- да не ни се налага да виждаме и чуваме да използват красивия ни роден език хора, които го сквернят от най-високата трибуна в държавата – Народното събрание; дано доживеем там да започнат да обитават грамотни и сдържани хора, а не тарикати и неграмотници.

- да престанем да слушаме и четем опитите на разни политици да се залепят за успехи като тези на Георги Господинов – отгоре на това, че не само че нямат заслуга за тия същите успехи, а и години, десетилетия, са правили всичко възможно да наврат можещите в миша дупка и всеки успех се е случил не благодарение, а въпреки тях. Или с други думи: пожелавам си да виреят по-малко нагли двуличници сред нас.