Мнозина плашат с натискането на Enter. Положението е: „някой да натисне Esc, че не се трае“

„Нека отбележим някои факти:

А по отношение на постоянното веене на руски знамена от една уж патриотична партия.

Те сериозно си мислят, че си е горе-долу едно и също като „стойност“.

… и това да протестираш срещу тотемите на диктатурата, издигнати от окупаторите в собствената ти държава.

- "Възраждане" ползват опорки, че видиш ли, щом може червена боя по паметниците на съветската армия и по партизани, значи може и по сградата на Европейската комисия.

- За провеждането на даден протест и последиците от него отговорност носи МВР. Разделението на властите не е някаква измишльотина, а механизъм, по който функционира демокрацията.

Второ, едно и също ли е да се плезиш на целия цивилизован свят и да се дупиш на евразийската кочина и безумното кремълско джудже…

Второ, комунистическият режим е обявен за престъпен, заради убийствата, терора и тоталитарния режим, които е произвел, та паметниците на партизани не са пример за институционален символ.

Мнозина плашат с натискането на Enter в последно време. Струва ми се обаче, че положението плаче за Ctrl+Alt+Del в дългосрочен план, а в по-краткосрочен – някой да натисне Esc и да отвори малко прозореца, че не се трае!

Съветската армия е въплъщение на най-ужасния момент в българската история на 20-и век, че и назад. Армия окупатор. За паметника на Съветската армия отдавна има принципно решение за премахването му, но никога не достигна политическа воля.

Тук съветските знамена просто се превърнаха в руски, но мотивацията остана същата - да коленичим.

Целият свят вее украински знамена в подкрепа на една нация, която върши мръсната работа на демократичния свят и води войната на века за всички нас.

Щом така виждат нещата – това обяснява много.

Едно и също ли е „посегателството“ срещу посолството на убийците и на Европейския парламент?

Едно и също ли е този европейски дом, символ на бъдещето ни, и гнусният МОЧА, издигнат с насилие, в прослава на насилие и терор?

Толкова за патриотизма. Тук той е усилие, травма и постоянна битка с манипулациите и влиянието“.

Значи можело – викат интелектуалните гиганти от Надграждане – да ни цапат паметника на окупационната армия, която ни изби елита на държавата и символизира обявения за престъпен комунистически режим, а ние не можем да цапаме сградата на Европейския парламент, а? А!!!11!1!!1 Или да ни цапат любимото руско посолство, а ние да не можем да понацапаме дома на Европа, ама ха!!!1!1!1

- Всичко, което се е случило на протест от 100 човека, който е бил предварително обявен официално и за него се знае от седмица, отговорност носят органите по опазване на реда. Надявам се министър Демерджиев да може да обясни действията си по входирания към него въпрос от парламента.

- Постоянната предизборна обстановка, приближаването на местните избори и президентските амбиции са обстоятелства, които могат да наклонят везните до каква степен на терен ще се търпи дадено поведение. Служебното управление по върховете си отдавна има “забежки” по псевдопатриотичния проруски терен.

Европейският съюз е доброволен съюз, който е източник не просто на икономическо благоденствие. С всичките си тежести, недостатъци и колебания, в дадени моменти той е единствената гаранция, че няма да минем от “тъмната страна” на един цивилизационен и геополитически конфликт.

Едно от най-гнусните проявления на човешкото домогване до значимост е употребата на лицемерие. Всъщност, може би е най-гнусното. Да смяташ, че ако някой се бори с демонстрация срещу МОЧА и посолството на убийците, то имаш право да нападаш сградата на ЕП. И да се оправдаваш, че щом ония могат... и ние – можеме.

Колко беше „изцапано“ руското им посолство? Една шепа червена боя. Друг е въпросът, разбира се, и колко е охранявано и пазено руското посолство, колко се пази съветският паметник и колко – домът Европейския парламент. Това е друга тема, но показва защо те се чувстват така недосегаеми.

С годините се сдобих с една травма. Понякога, когато ходя по улиците и мина покрай някоя институция, ми се привижда с периферното зрение, че знамето не е българско, а руско. Че зеленото е станало синьо. Чувството за една стотна от секундата е толкова първично страшно, че после часове не мога да го забравя.

Сега са го обърнали – лицемерно, като „похода за НЕЗАВИСИМОСТ“ с руските знамена – на обяснения, че щом им цапали техните „символи“, те ще цапат нормалните символи. Първо, това ми звучи ето така: що си си на*рал гащите?// Ами той и Иванчо си ги е на*рал.//А-а… е, тогава – може. С*ри още.