Не ви пука за земеделието и храната! Ми купете си череши на лизинг за 80 лв.кг

Не знам откъде внасят череши, които продават за по 80 лева килограма, но ги има на пазара. Да са живи и здрави онези, които ще могат да си купят, без да им се налага да си продават някой бъбрек, друг орган или да теглят кредит за целта. Със сигурност това няма да са онези близо 80 на сто от българите, които едва връзват двата края на месечните си разходи. Те в безсилието и отчаянието си само създават черен хумор примерно, че който си купи череши, ще бъде проверен от НАП за произхода на доходите му. Същевременно в България масово се унищожават плодни градини и на никого в управлението на държавата комай не му пука.

Досега Кюстендилския район се славеше като Черешовата градина на България. В района има около 20 хиляди декара черешови масиви, от които годишно се берат близо 5000 тона череши. Скорошен репортаж от там показа един от земеделците-производители, който поясни, че от тях

И този сектор като всичко останало в селското стопанство на България, е оставен на пълен самотек, както се изразяват хората на полето. Много производители на плодове закриха, фалираха своето производство на ябълки, круши, сливи, праскови, кайсии... . Унищожени бяха хиляди декари с плододайни масиви, най-вече поради недалновидната държавна политика, която от над 30 години насам работи целенасочено срещу интересите на местните производители. Скоро ще бъдат фалирани и насаждения с череши, които са на по-малко декари, предвиждат кахърни земеделци, поставени в неравни условия за производство спрямо колегите си от други държави.

Унищожени бяха и повечето от преработвателните предприятия, което още повече усложнява положението на отглеждащите плодове.
На фона на целия този мор, може би слаба надежда се прокрадва откъм новата Обща селскостопанска политика 2023-2027 г., в която бе заложена схема за обвързано с производството подпомагане, с която ще се отпускат помощи за нови овощни градини, които не са встъпили в плододаване. Това обаче засега е само на хартия и в този смисъл е пожелателно.
Знаете какво се случва със зърнопроизводителите, за които много и постоянно се пише. До днес техните проблеми, които всъщност са и наши, общи, си остават нерешени, а зърното им гние в силозите, докато вносът безконтролно продължава. Не е вярно, че вносът е по-евтин от родното производство. Както не е истина и че цената на хляба падна, въпреки спада на цените на горивата, влоши се само качеството. Финансовата подкрепа, която от ЕК обещават на зърнарите, на практика се свежда по по 1 лев на дка, изчислиха специалистите в областта.
Тези хора произвеждат близо 13 млн. тона стока! Българският зърнопроизводител изплаща рента на тези 35 млн. декара земеделска земя.
Е, поне заради това не заслужават ли нашата подкрепа и помощта на държавата?!