Бездействието и безхаберието на институциите ни убиват

„Пореден пътен инцидент с двама загинали пешеходци на столичен булевард.

Съболезнования към близките на загиналите!”

Три млади живота бяха погубени при катастрофата, станала преди ден на булевард в европейска България. Три, защото е ясно и какъв ще е животът на причинилия зверската катастрофа, при която бяха убити на място момче и момиче.

Ще добавя за баланс и достоверност и мнението на експерта. Преди ден специалистът от Европейския център за транспортни политики Диана Русинова коментира болезнената тема също за пореден път:

Между другото държавата отново не си е свършила работата и продължава да не прави задължителния анализ по Нарeдба Н-12. Тази година официално им предложихме помощ, но те твърде арогантно отговориха, че си имали експерти и нямали нужда от помощ. Но и анализ няма.

С колегите журналисти ще си се местим от кръстовище на кръстовище и ще си констатираме поредния убит. Днес на бул. „Сливница”, утре може би отново на бул. „Черни връх”, а невинните плащат с живота и здравето си за безхаберието на институциите.

Коментирам тези теми за пореден път с огромна тъга и болка в сърцето като майка, като гражданка и по силата на обществената ми професионална заетост. Но не съм експерт в сферата на пътищата, шофирането и автомобилите. Жал ми е за жертвите и затова, че в България от години автомобилът на практика е по-важен от човека.

Неведнъж е писано и преди и сега за липсата на ясни правила и строги санкции, които да ни опазват от джигитите, каращи с бясна скорост и в населените места. И не само за онези, които шофират така, а за всички, които нарушават закони и правила, защото знаят, че ще им се размине и няма да понесат строги наказания. Така у нас даваме толкова жертви в катастрофи и пътни инциденти, колкото някои в спорадични престрелки с перманентни войни в Близкия Изток. Но ако ще се сравняваме с други европейски държави, то у нас пътните произшествия, ранените и жертвите са в пъти повече. Затова е по-добре да не се сравняваме, няма смисъл. Не може до всеки джигит да бъде назначен полицай, но я да видим, ако глобите и наказанията са по-строги, дали ще посмее да кара с над 100 км в града!

От близо три години обаче живеем в политическо безвремие, което пряко се отразява на целия ни обществен живот. Институциите са като скопени и нито една не работи читаво в полза на гражданите, защото там постоянно се ослушват коя партия ще спечели изборите след всеки три месеца и на какви рокади ще ги подложат. През това време България се отличи и като държавата с най-много деца-жертви на пътната вакханалия.