Виното символизира жизнена сила, духовна благословия, спасение, радост, изцеление, истина, трансформация. Освен стойността си като пиене, подхранваща и лечебна напитка, сокът от смачкано грозде има тайнствената способност да се превръща в нещо повече от средство за утоляване на жаждата и опиянение – и да променя тези, които го пият. Това, както и кървавият цвят на виното, е в основата на сакралната му символика.
В Средиземноморието виното универсално се свързва с плодородието и живота след смъртта (смисълът на традицията, според която няколко капки вино се изливат на земята).
Подобно на по-ранните земеделски божества на Месопотамия, древногръцкият Дионис (Бакхус в римската митология) се свързва с лозата и гроздето. Под влияние на орфизма неговият култ придобива сакрално значение.
Помощната символика на виното е, че поражда истината и „отваря сърцето за разума” или развързва езика на лъжците и лицемерите.
Символиката на Евхаристията и Граала е, че съдът с жертвеното вино представлява Чашата с изкупителната кръв на Христос. Гроздовете са погребални емблеми на спасението.
Гроздето е един от най-старите символи на естественото плодородие в древния Близък изток и по-важен символ на духовния живот и прераждането в езическия и християнския свят. В Стария завет гроздето е емблема на плодовете на земята, еквивалентно на Дървото на живота.
На 7 май се пада 17 лунен ден. Символът на деня е гроздето, а богът-покровител е Дионис, известен още като Бакхус. В древна Гърция именно на този ден се е провеждала вакханалия - празненства в чест на бога на виното Дионис. Празници на виното събрали целия град. Хората танцували, общували.
В култа към древногръцкия бог Дионис (Бакхус в римската митология) виното е символ на екстатично единение със самия бог, а в орфическите ритуали се приравнява на жертвена кръв. Християнството придава на тази символика нова поетична сила: „Който ходи по плътта ми и пие кръвта ми, пребъдва в мен, и аз в него“ (Евангелие от Йоан, 6:56).
Мотивите на гроздето са често срещани в християнското изкуство и архитектура, в Египет те са служили като емблема на живота (гроздето се свързва с бог Озирис). Гроздето и зърното са евхаристийни символи. Агнето, заобиколено от глог и грозде, представлява Христос. Свързано с празниците на Бакхус и Силен и техния антураж, гроздето може също да символизира алчност и пиянство.
Непреходното значение на виното в еврейските ритуали се основава на символичната връзка между гроздето и Божията благословия към избрания народ. Лозата е първото растение, засадено от Ной след Потопа, а в книгата Изход, първият знак, че израилтяните са достигнали Обетованата земя.
Християнската символика е по-специфична. „Аз съм истинската лоза и Отец ми е земеделецът“ - каза Христос (Евангелие от Йоан, 15:1). Гроздето се е превърнало в духовен символ на прераждането, а в тайнството Евхаристия виното се почита като кръвта на Христос.
Виното се е произвеждало в Близкия изток най-малко преди 5000 години и е било широко смятано за божествена благословия, доказателство за силата на природата и нейния благотворен, съживяващ дух. В еврейския ритуал виното служело като напомняне за благословията, която Йехова Бог дал на своя народ. Ислямът пояснява, че това е благословия за достигналите до рая - Пророкът забранява не виното, а злоупотребата с него.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)