„Гърците не идват на полето, а Балканите пресъхнаха. Хората напускат страната си в посока Германия, Франция, Италия, където има по-високи заплати, при нас ли ще дойдат? В България няма работници, същото важи и за Румъния, Албания, Северна Македония. Те заминават за Европа“, поясни Янакакис и допълни, че при късмет ще се сдобият с работна ръка от Казахстан и от страните в Югоизточна Азия.
Земеделският работник трябва да е на полето поне шест часа, в жега или студ, посочи Йоргос Халкидас, също член на гръцкия Национален съюз на земеделските кооперации, и запита реторично кой грък би се заел с такава работа.
Намирането на работници от азиатските страни обаче е допълнително затруднено от сложните бюрократични процедури, установени от гръцката система, от религиозните особености и дори от геополитическото съперничество между съответните страни.
Според изчисленията на земеделците само в равнината на Иматия и на Пела са необходими повече от 30 000 сезонни работници, които да се погрижат за годишната продукция от праскови, ябълки, круши, череши, киви и др.
„За съжаление и тази година трудно ще намерим работници, проблемът на полето ще стане постоянен“, сподели той.
„Един мраз ще ни спаси“, каза иронично заместник-председателят на гръцкия Национален съюз на земеделските кооперации Христос Янакакис, имайки предвид, че при природно бедствие производителите в Гърция могат да се надяват на щедри компенсации.
„Като сдружение на фермерите изпратихме покана за заинтересованите чрез общината, но нямаше отговор“, заяви той и разказа, че хората, които са се обаждали, са искали да им бъде нает апартамент в града. Коментарът му за тези обаждания беше следният: „Вярно е, че настаняването на полето не е лукс, както е вярно и че с цените, на които продаваме прасковите, не можем да си позволим такива разходи“.
В ключовия сезон за развитието на земеделието Гърция страда от липсата на селскостопански работници, която допреди няколко години се попълваше с граждани на Албания, България, Румъния, Хърватия, Косово и други балкански страни. Хората от този регион обаче са насочили интереса си в посока към европейските страни и поради това Гърция, намирайки се в безизходица, се обръща към страните в Югоизточна Азия за съдействие, пише в електронното си издание в. „Катимерини“.
Янакакис каза, че от съюза са наясно, че поемат риск, като привличат работници от Азия, защото те не познават работата, но нямат избор. Най-добрите работници, каза той, са тези от Албания заради опита, трудолюбието им и близостта в манталитета, но те също, образовани или не, бягат към Европа.
Янакакис през последните години е ангажиран със задачата да търси и намира сезонни работници от името на земеделските производители. Той търси в Египет, Виетнам, Индия, Пакистан, Тайланд, Казахстан, Перу, Еквадор и други страни – навсякъде с изключение на Гърция и страните зад северните ѝ граници, чиито представители допреди няколко години са поддържали икономиката по гръцките полета, занимавайки се с подрязване, бране, сортиране, товарене и разтоварване и т.н.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)