Великденските традиции в Румъния

Обичаи и ритуали в Страстната седмица по региони:

Подобно на България, и в Румъния през Страстната седмица вярващите се подготвят за празника на Възкресение Христово.

Велика събота е посветена на последните приготовления за Великден: клането на агнето и приготвянето на агнешки ястия, като дроб, агнешки борш, яхния или пържола.

Местните хора ги наричат “запечатани” или „обработени“ яйца, като по този начин посвещават усилията, положени за тяхното съвършенство, на страстта, понесена от Исус Христос за нашето спасение.

Сутринта на Велики четвъртък вярващите отиват в църквата, за да се изповядат и носят хляб, който ще бъде осветен от свещеника, поръсен с вино и раздаден на енориашите в нощта на Възкресение.

В Марамуреш и Бихор тя се нарича “Черна седмица”, защото хората носят траурни дрехи и много от вярващите спазват ”черен пост”, вярвайки, че Бог ги пази от болести, дава им здраве и им помага през останалата част от годината. В дните до неделя се извършва общо почистване в домакинството, полската работа е разрешена само до днес, от четвъртък мъжете остават близо до къщата, за да помагат на жените си в домакинската работа.

В Молдова сутринта на Възкресението свещеникът отива в къщите на хората, за да освети кошницата с пасхалните късове. В нея освен храна има мак, сол, захар, брашно, лук и чесън. Макът се хвърля в реката за предпазване от суша, солта носи изобилие през годината, осветената захар е лечебно средство за болен добитък, лукът и чесънът имат ролята на защита срещу насекоми, брашното се засява на полето, така че плодовете на пшеницата да бъдат здрави.

В домакинството Велики четвъртък е посветен на великденското печене (пасха и козунаци). Приготвят се и други печива с ритуален характер като “колач” (традиционен хляб) и “просфора” (квасен хляб). Пасха се прави от пшенично брашно и обикновено има кръгла форма.

В окръг Барсей, около Брашов се събира цялата общност. Групи младежи събират яйца от младите момичета, след което отиват на пикник, където се правят състезания. Най-известното е хвърлянето на боздуган. В Банат в първия ден на Великден се практикува традицията да се загори храна. След това всеки получава “великденска лъжица” (вино+осветена питка). Менюто на празничната трапеза включва варен свински джолан и бели яйца, след което трапезата продължава с агнешко печено.

В района на Бихор на Велики четвъртък се палят свещените огньове на Възкресението на гробищата. В Апусени първият ден на Великден започва с пасхално причастие, след като вярващите се измиват с вода, в която са поставени червено яйце, златна монета и коприва. В района на Лапуш в Марамуреш на Великден децата отиват при своите приятели и съседи. Момче трябва да прекрачи първо прага на къщата, за да няма раздори в това домакинство през останалата част от годината.

В района на окръг Кълъраш пасхалната кошница съдържа и жив бял петел. Ако той пропее, това означава, че Христос е Възкръснал, а най-голям късмет има този, чийто петел пропява пръв. След службата има обичай всички петли да се раздават на бедни хора, предава БТА.

В четвъртък се боядисват и яйцата. В Буковина традицията се е превърнала в истинско изкуство. Там яйцата - кокоши, патешки, гъши или щраусови, се изпразват от съдържание и се украсяват със специален дървен молив, който има много тънка тръба от фин калай на върха (подобно на карфица), за да позволи на пчелния восък да се филтрира.

На Разпети петък в средата на църквата се изнася Светата Епитафия (наричана още Свети въздух) - правоъгълен църковен предмет за поклонение, изработен от лен, коприна или кадифе, върху който е отпечатана или изписана иконата на погребението на Спасителя. Вярващите целуват Светото Евангелие, Светия Кръст и Светата Епитафия и минават три пъти под масата, на която е поставена, като по този начин символизират преминаването през гроба на Спасителя, слязъл в ада, за да освободи душите на праведните.