„Босна и Херцеговина има ясни приоритети във външната си политика, преди всичко по отношение на присъединяването към Европейския съюз, наред с фокус върху интеграцията в НАТО. Стабилността на региона, поради спецификата на Балканите, също сме определили като един от ключовите процеси и се надяваме, че ще постигнем определен напредък и в тази област," посочи Конакович.
Двете съставни части на Босна и Херцеговина са свързани и чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация, но същевременно имат собствени правителства, парламенти и полиция.
Лидерите на Република Сръбска са на мнение, че Босна и Херцеговина трябва да остане военно неутрална и са против членството на страната в алианса.
По думите на Конакович основна пречка в босненския интеграционен процес в НАТО е, че политическите представители на Република Сръбска, която е част от Босна, не подкрепят членството на страната в алианса.
“Главната пречка е в една част от политическата сцена, която не гледа по същия начин на процеса на интеграция в НАТО. А именно в Република Сръбска представителите на политическата сцена не гледат на този процес така, както го правят останалите политически субекти в държавата”, посочва Конакович.
Присъединяването към ЕС и НАТО, както и стабилността на региона са приоритети във външната политика на Босна и Херцеговина, каза министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович в интервю за БТА преди официалното си посещение в България.
Босненският министър на външните работи допълва, че именно това е най-големият проблем, особено от гледна точка на скоростта на присъединяване на страната към НАТО, и отбелязва, че предишните власти са взели решение от „интеграция в НАТО“ Босна и Херцеговина "да премине на полето на „сътрудничество с НАТО“".
През 2018 г. НАТО одобри активиране на План за действие за членство (Membership Action Plan) за Босна и Херцеговина, но не бяха посочени срокове за евентуалното приемане на страната в алианса. Инициативата предвижда НАТО да дава съвети, да оказва помощ и практическа подкрепа, съобразена с индивидуалните нужди на страните, желаещи да се присъединят към организацията.
През февруари 2016 г. Босна и Херцеговина кандидатства за членство в ЕС и през декември 2022 г. получи статут на страна кандидатка за членство в ЕС, като са ѝ поставени условия да предприеме препоръчаните стъпки за укрепване на върховенството на закона, борбата с корупцията и организираната престъпност, управлението на миграцията и основните права.
След междуетническата война в Босна 1992-95 година, съгласно условията на договореното с посредничеството на САЩ Дейтънско мирно споразумение, страната е разделена на две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани - бошняци и босненски хървати.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)