Експерти: Какви са причините за големия избор „не подкрепям никого“

Разочарование и липса на нови играчи, както и политики, в които гражданите да се припознаят, са сред причините за избора „не подкрепям никого“, посочват експерти. По данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) на предсрочните парламентарни избори в неделя, 2 април, избирателната активност е била 40,69%. Първоначално ЦИК съобщи за 108 970 граждани, които са отишли до урните, за да отбележат възможността „Не подкрепям никого“, а след това поправи броят им на 109 095.

Проблемът на политиците и партиите е, че мислят само през голямата макроикономическа рамка, посочи социологът Алексей Пампоров. Като проблем той отбеляза разминаването между реалността и политическите обещания. За негласувалите Пампоров каза, че това е тяхно право. Аз не мога да съдя никого защо е, или не е, гласувал, коментира той. Пампоров каза, че 108 хиляди души са ядосани, че политиците са едни и същи, и няма политики, в които да се припознаят и затова са гласували с „не подкрепям никого“. Останалите също не подкрепят никого, просто не са направили това усилие да пропътуват километрите, за да го кажат, обясни той.

Политологът Петър Чолаков отбеляза, че 108 000 е най-големият брой „не подкрепям никого“ и все повече и повече от хората считат, че като че ли изборите нямат смисъл. Смятам, че човек трябва да си направи труда да отиде да гласува, защото за това избирателно право са се водили борби в продължение на дълго време, но мога да разбера и тези 60 процента, които са се отвратили от това, което се случва в страната, коментира политологът. Кампанията като цяло беше доста постна, заяви той и добави, че не е имало някакви особени акценти, пише БТА.

Причините зад избора „не подкрепям никого“

Обяснението на Алексей Пампоров е, че кампанията на формациите е била насочена срещу опонентите им и е била на лична основа. Обясняваше се „ние сме добрите, те са лошите“ и от едната, и от другата страна, добави той. Според него по същество е нямало кампания за това кой какво ще направи.

Имаме базов недостиг на достъп до здравни услуги, а говорим за дигитално здравеопазване, коментира социологът. Пампоров даде пример и с това, че говорим за дигитално образование и онлайн дневници на учениците, а в същия момент децата не са обхванати в училище. Това е проблемът - проблем на сбърканите приоритети, обобщи той. Пампоров добави, че политиците не предлагат това, от което хората имат нужда.

Чолаков каза, че се чуват непрекъснато коментари тук-там гласуването да стане задължително. Няма как да бъдат принудени хората да гласуват. И да ги принудят, ефектът ще бъде още по-негативен, коментира политологът. Трябва да се стегнат политиците, ако искат да мотивират хората да отидат да гласуват за тях, добави още той.

Предизборната кампания в помощ на избирателя

Пампоров посочи, че според изследване на Института по философия и социология при Българската академия на науките кампаниите имат значение за около 30% от населението. Това са една трета от гласуващите, подчерта социологът и обясни, че това означава, че кампаниите не успяват да мотивират останалите. Онези в страната, които твърдо са решили за кого ще гласуват, са горе-долу една четвърт от населението, отбеляза Пампоров. По думите му за една четвърт от населението на страната се знае за кого ще гласува, независимо каква е кампанията. Едни гласуват рационално, други – ценностно рационално, трети гласуват традиционно, обясни той. По думите му има 50%, които са отчаяни или не виждат смисъл, или пък са достатъчно добре.