Доц. Георги Лозанов: Ръстът на "Възраждане"е проблем, свързан с медиите

"Ти не си журналист" – защо политиците имат такова отношение към журналистите – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов, преподавател във ФЖМК и бивш председател на СЕМ.

Имат ли право на мнение журналистите

Реакцията и денят за размисъл

"В предизборната кампания и извън нея, когато има враждебна реч, а това на "Възраждане" е враждебна реч и реч на омразата към журналисти, непременно журналиста, представител на медията трябва да реагира и да я обозначи като такава. Не може да има оправдание, че е било ден за размисъл и затова медията не е реагирала на това агресивно поведение на "Възраждане". Принципите с човешките права са в във всички случаи по-важни от правото на размисъл. Въобще тази кампания нанесе страхотни поражения върху обществените медии с този поток от хора, които вървяха по тях и беше ясно, че няма да влязат в НС, но изстискаха комуникационния ресурс на обществените медии. Този закон, който гласуваха преди около година, е подценяване на публиката. но и Изборния кодекс промениха по същия начин."

"Как може да обсъждаме Костадинов какво говори за правата на журналистите. Той да отиде и да си говори със съветския посланик и по-лесно ще се разберат с него. Разбира се, проблемът с ръста на "Възраждане" е голям и е свързан с медиите, защото г-н Костадинов беше предизборната им "звезда" и минаваше от медия в медия, а пък преди това казваше, че никога няма да стъпи в тези медии, защото били чужди. Но когато дойде момента да облъчва избирателите си, забрави за това, че са "чужди", но по-лошото е, че и те забравиха как ги е наричал.

"Това е поведение на определени политически сили, които ползват враждебна реч и които превръщат опонентите си, които не са съгласни с тях, във врагове. Те се опитват чрез агресивни форми на поведение да ги санкционират. Това е абсолютно недопустимо. Цялата демократична логика е обратна – журналистите да бъдат критични към политиците, а не политиците към журналистите.

Преди време "мисирките" на Борисов беше някакъв несръчен опит за шега или фамилиарничене с журналистите, защото той беше свикнал на много голям медиен комфорт, осигурен от журналистите. Така че това отношение към тях беше донякъде предпоставено от самите журналисти, разбира се, не всички, в тази удобност да му предоставят думата и да го превръщат в някаква звезда.

Случаят с "Възраждане" е абсолютно нахалство – да съдят един публичен свят и да се разпореждат по един агресивен, мутренски начин не само с журналистите, но и с формирани по демократичен начин взаимоотношения. Да наричат хората с обидни думи, да наричат медиите "предатели", да наричат една партия "Доносническа България" и никой журналист да не им каже на среща, че това не е начин, по който могат да се обръщат към политиците."