Георги Лозанов: Ицо Хазарта може да се окаже фигура, която ще помогне на хората да излязат от заблудите

- Има може би някакво сходство, но Денят на будителите е насочен не само към фигурите, а към влиянието им върху хората, които да постигат успехи в духовен план. Т.е. оптиката на двата празника е различна.

- Доколко сериозен минус е липсата на авторитети, на значими фигури и в политиката в днешно време?

- Доц. Лозанов, кои са днешните будители?

- Друга съвременна тенденция - т.нар. инфлуенсъри, налагащи се като лидери на мнение, изземат ли функциите на истинските авторитети?

- Защо се включихте в инициативата на група интелектуалци, които искат именно 24 май да стане националният празник на България?

- Как обаче да убедим младите хора да предпочетат пред герои на новото време като Ицо Хазарта духовни стожери на нацията отпреди векове като Паисий, Раковски?

- Какъв е истинският проблем - в това, че хората не могат да разпознаят собствените си авторитети, или просто няма авторитети, които хората да разпознават?

- Не бледнее ли нашият ден на будителите пред лековатия, но зрелищен западен Хелоуин?

- Т.е. извисяването е мисията на будителите, а не просто да будят българина, затънал в битовизми?

- ​Не дублира ли Денят на народните будители утвърдения ни празник на духа 24 май?

Ето и цялото интервю:

- Всичко зависи от времето, в което се създават авторитетите. В днешното драматично време и Ицо Хазарта може да се окаже фигура, която ще помогне на хората да излязат от заблудите, да получат ценностно събуждане. Не бива да противопоставяме нещата толкова остро. Не е загубена кауза днешните млади хора да оценят личностите от миналото. Сега отново силно се натрапва тезата, че за да може да има високи в духовен план авторитети, трябва хората да страдат. Много се надявах, че идва време, в което радостта от живота няма да пречи на това да се създават духовни ценности. Но за съжаление, отново се връщаме в старата схема - колкото по-драматично става времето, толкова повече има шанс да изникнат значими фигури или да се върнем към такива личности от миналото.

- И днес, и винаги будителите не са просто творци или интелектуалци, фигури на духа, изкуството, религията. В понятието има нещо повече от това, което е самата личност. Будители са тези, които успяват да повлияят позитивно върху много хора - да ги направят по-добри, а живота им ​- по-смислен. В Южния парк в София в едно малко езеро поставиха творба на скулптора Павел Койчев „Водна паша“. Ето това е метафоричният образ на будител - повежда след себе си паството, хората. Т.е. успял е да ги вкара в чудото, помогнал им е да преодолеят нещо, да се издигнат. Ето това правят будителите, които могат да издигнат другите на по-високо стъпало в мисленето, в ценностите им.

- Има нещо действително оскърбително в това да трябва да будиш някого. Но будителите в наше време, освен да издигат духовно хората, имат и друга много актуална задача - да ги пазят от заблуди. За съжаление, нямаме достатъчно истински будители, които да могат да предпазят хората от увлечението по Путиновия режим, от заставането на антизападна позиция, от отказа от нашата интеграция в западния свят в полза на един диктаторски режим. Това е опасна заблуда. И колкото повече души спасиш от тази заблуда, толкова по-голям будител си. Отказът от либерална демокрация, агресията срещу нея, е най-опасната заблуда.

- Не знам дали трябва да ги противопоставяме. Ако има авторитети, те ще се наложат и няма да са подвластни на това какъв тип комуникация тече, главно в социалните мрежи. Инфлуенсърите са продукт на социалните мрежи, на общуване, в което няма авторитети. Инфлуенсърът е идея за това, че ти оказваш влияние, със самия факт, че можеш да оказваш влияние. Това е своеобразно комуникативно перпетуум-мобиле, което тръгна още от риалити форматите, когато вкарваш в центъра на публичността хора, известни главно с това, че са вкарани там, без предварителни заслуги. А социалните мрежи всъщност са огромно виртуално риалити, което все повече, с прокламираната метавселена, трябва да се превърне в планетарно риалити. Има като че ли обаче отлив от подкрепата на тоя проект. Влиянието на инфлуенсърите ще се разширява и занапред, но зависи доколко е доминираща комуникацията на социалните мрежи. След това ще дойдат нови тенденции. Надявам се да стигнем и дотам и постиженията, които свързваме с духа, отново да дойдат на мода.

- О, Хелоуин е една бутафория. Възприемам го по-скоро като празник за деца, като в един момент и възрастните заедно с хлапетата леко се вдетиняват. Впрочем и у нас има подобна традиция. Помня в детството ми, когато не се празнуваше никакъв Хелоуин, се забавлявахме с тиквени фенери. Хелоуин не е от сериозните явления, но това не е причина да бъде осъждан -това е все едно да се опълчим срещу лунапарк или Дядо Коледа, или срещу продукт на кока-кола. Това са брандове, забавляваме се с тия съвременни митологии. Хелоуин е веселата и бутафорна страна на всекидневието. Не знам защо толкова се лансира, вероятно защото е твърде комерсиално. Но ако наистина има хора будители, които да респектират обществото, то ще обръща поглед към тях за мнение.

- По-скоро в липсата на авторитети. Ако имаше, щяхме да сме създали демократично общество. Днес ни липсват хора, които да спасяват мнозинството българи от заблудите. А доколкото има такива хора, гласовете им се чуват много слабо. Не успяхме да се защитим и от хибридната война, която у нас, а и в целия западен свят продължава да взема много сериозни жертви. Западният свят се оказа твърде наивен. Либералните общества, които живеят по честен начин, са доста беззащитни. Това е парадоксът на либерален свят, толерантен към всяка опозиция, който се оказа лесна плячка на агресивни външни тенденции.

- Сигурно е, че националният ни празник не трябва да е Трети март, който да си остане официален празник. Трети март е празник, който създава половинчата национална идентичност, предполага изискване някой друг да те спаси, независимо дали е Русия или някой друг. Трети март създава усещане за несамодостатъчност на националното чувство на нацията. Изглеждаме като жертва, която все някой трябва да спасява. Трябва непременно да се измъкнем от тази конструкция, от тази изкривена като кулата в Пиза национална идентичност. Много харесвам 24 май, който е празник на езика. Ние сме единствената нация, която празнува собствения си език. А няма нищо по-определящо за нацията от езика, който е и фактор на националната идентичност. А и 24 май се празнува у нас от средата на 19. век - не на базата на държавна повеля. На този ден българите усещат здрава връзка помежду си, която ги радва. Което е много важен факт на фона на днешната омраза, която ни разделя. А и 24 май е свързан със светите братя Кирил и Методий, дали шанс на българите да се християнизират. Има много аспекти в празника, които представят нацията ни в европейски план. Неслучайно свети Кирил е покровител на Европа - т.е. е будител не само български, а и европейски. А 24 май е празник на национална идентичност, която е европейски интегрирана.

- Това е опасна тенденция, защото постиженията във всички сфери винаги са резултат от усилията на отделния човек. А и съвременната модерна либерална демокрация е много труден социален проект, който елитите трябва да могат да реализират. За съжаление, нашите елити се оказаха недостатъчно способни да построят демокрация в българското общество. За разлика от елитите след Освобождението, които превръщат България в европейско чудо, интегрирайки я към демокрацията, което започва още с приемането на Търновската конституция през 1879 г. Сравнението съвсем не е в полза на съвременните елити. За много по-малко време след Освобождението от малка провинция в Османската империя България се превръща в модернизирана европейска държава. А сега, излизайки от сферата на съветската империя, 30 години не можем да станем развита демократична страна. Олекването важи не само за нашите, а и за европейските елити. Предишното поколение политически лидери - това на Маргарет Тачър, Роналд Рейгън, Хелмут Кол, успя, заедно с Михаил Горбачов, безкръвно да демонтира един от двата зловещи тоталитаризма на 20. век. Така дадоха шанс на държавите, излезли от съветската империя, да започнат да се развиват демократично. След тази плеяда лидери дойдоха техни наследници, които не можаха да разпознаят злото, което се надигаше от изток, и да му се противопоставят.

Георги Лозанов смята, че българското общество страда от липса на авторитети. Това заяви той "Марица" доц. Георги Лозанов. Лозанов е експерт по медии и журналистика. Роден на 26 април 1958 г. Дългогодишен преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет (от 1994). Гост-преподавател в Нов български университет, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Председател на СЕМ в периода 2010-2016 г. Автор на книги, студии, статии. В момента е директор на Дирекция ЛИК на БТА.