Интелектуалци призовават евроатлантическите партии да съставят правителство

1. Алек Попов, писател

10. Веселин Тодоров, основател на рок група Фактор

100. Христо Христов, журналист, писател, изследовател на комунистическото минало", пише Лилков.

11. Виолина Бързакова, цигулар

12. Влади Въргала, актьор

13. Владимир Кисьов, председател на СОС 2003-2007, главен преговарящ за присъединяването на България в ЕС

14. Владимир Левчев, писател и преподавател

15. Владимир Тодоров, режисьор

16. Георги Ангелов, преводач, журналист в БНТ

17. Георги Липовански, художник

18. Георги Папакочев, журналист

19. Горяна Панайотова, поетеса

2. Александър Чобанов, писател и сценарист

20. доц. Александър Геров, БАН

21. доц. д-р Бойко Пенчев, литературовед

22. доц. д-р Горан Стойковски, политолог, ВТУ

23. доц. д-р Дария Карапеткова, филолог

24. доц. д-р Елка Трайкова, литературовед

25. доц. д-р Красен Станчев, икономист и философ

26. доц. д-р Момчил Баджаков, политолог

27. доц. д-р Огнян Минчев, политолог

28. доц. д-р Петко Лалов, преподавател, математик

29. доц. д-р Светослав Живков

3. Ангел Бузалов, адвокат

30. д-р Любомир Канов, психиатър

31. д-р Мартин Табаков, политолог

32. Евгени Петров, журналист

33. Евгений Михайлов, режисьор

34. Евдокия Манева, бивш министър на околната среда и водите и народен представител в 39 НС и 40 НС

35. Емил Андреев, писател

36. Жаклин Толева, председател на Български демократически форум

37. Здравка Евтимова, писател

38. Ивайло Нинов - карикатурист

39. Ивайло Нинов, карикатурист.

4. Анита Коларова, музикант

40. Ивайло Нойзи Цветков, журналист

41. Иван Сотиров, народен представител в 37 НС и 40 НС

42. Илияна Ескенази, филолог

43. Йордан Лозанов, журналист и дипломат

44. Ириней Константинов, актьор

45. Калин Вельов, актьор

46. Калин Сърменов, актьор

47. Кирил Ефремов, актьор

48. Коста Илиев, директор-развитие на Световната федерация по баскетбол

49. Костадин Костадинов, писател и издател

5. Атанас Киряков, режисьор

50. Лилия Абаджиева, режисьор

51. Лило Петров, писател и сценарист

52. Лъчезар Тошев, биолог

53. Любен Марков, документалист

54. Любомир Яшев

55. маестро Свилен Симеонов, диригент

56. Мариана Мелнишка, преводач и преподавател, НБУ

57. Мартин Пискулийски, художник

58. Мила Искренова, хореограф

59. Милена Фучеджиева, писател

6. Благой Димитров – народен представител в 37 НС, 38 НС, 39 НС

60. Мирела Иванова, драматург

61. Михаил Бояджиев, адвокат

62. Михаил Вешим, писател, гл. редактор на в-к „Стършел“

63. Муравей Радев, бивш министър на финансите, народен представител в 37 НС, 38 НС и 39 НС

64. Надя Розева, скулптор

65. Николай Николов-Зиков, художник

66. Николай Табаков, писател

67. Олег Ковачев, режисьор

68. Петко Дурмана, художник

69. Петър Тишкин, журналист

7. Богдана Карадочева

70. Пламен Асенов, поет, журналист

71. Пламен Борисов, адвокат

72. проф. Аврам Ескенази, БАН

73. проф. Амелия Личева, литератор

74. проф. д-р Андрей Захариев, преподавател

75. проф. д-р Владимир Жобов, литературовед, СУ

76. проф. д-р Евелина Келбечева, историк

77. проф. д-р Ибрахим Карахасан – Чънар, историк

78. проф. д-р Милена Стефанова, преподавател СУ

79. проф. д-р Пламен Павлов, историк

8. Васко Кръпката, музикант

80. проф. д-р Румяна Коларова, политолог

81. проф. д-р Стоян Проданов, финансист

82. проф. дтн Вили Лилков, преподавател

83. проф. дтн Гаро Мардиросян, БАН

84. проф. дфн Боян Биолчев, литературовед

85. проф. дфн Иван Лалов, преподавател

86. проф. дфн Милена Кирова, филолог

87. проф. Тодор Тагарев, експерт по сигурност

88. Проф. Цветан Недков, преподавател в НАТФИЗ

89. Ралица Петкова, цигулар

9. Велизар Шаламанов, експерт по сигурност

90. Руси Чанев, актьор

91. Светлозар Дончев, музикант

92. Снежина Петрова, актриса

93. Стойко Стоянов, журналист, главен редактор на сайта „Фактор“

94. Стоян Радев, режисьор

95. Теодора Димова, писател

96. Теодоси Спасов - музикант

97. Тодор Токин, журналист

98. Хелия Чавдарова, журналист

99. Христо Кирчев, кмет на Варна (1991-1999) и народен представител в 39-о и 40-о НС

Видни български интелектуалци правят подписка, апелираща евроатлантическите партии да съставят мнозинство.

Без ясна воля на българския парламент, служебните правителства на Румен Радев губят политическия си фокус и поставят под въпрос цивилизационния избор, направен в годините на Прехода.

В тази ситуация ние, подписалите настоящия апел, призоваваме:

Парламентът и правителството да окажат реална помощ на Украйна в борбата ѝ срещу руската агресия, заедно с приемане на национална инвестиционна програма за ускорено модернизиране на нашите въоръжени сили и отбранителна индустрия.

Следват подписи:

"От Освобождението през 1878 г. модерната българска държава постоянно е изправена пред предизвикателството да брани своята независимост, отстоявайки завета на Апостола: „Да бъдем равни с другите европейски народи!“. Съединението и обявяването на Независимостта, устремът в Балканските войни и Първата световна война, победите и провалите, цялата ни нова история е изкована с волята за европейски облик на България.

Политическите партии, които се определят като проевропейски, да постигнат разбирателство и да формират парламентарно мнозинство около ясни приоритети и безспорен кандидат за премиер, което да поеме отговорност за извеждане на страната от задълбочаващата се политическа и икономическа криза;

През 2023 г. вярата, че направеният избор е окончателен и гарантиран, е разколебана. Бруталната война, която режимът на Путин води срещу Украйна, е опит за налагане на нов ред и хегемония на Русия в Източна Европа и ясно показва, че широки слоеве на българското общество са подвластни на подплатената с щедри финансови средства руска пета колона, която има за цел да ни отклони от европейския път. Налице е задълбочаваща се политическа криза, както поради липсата на ясно парламентарно мнозинство и ярко политическо лидерство, така и поради разделението в обществото относно войната срещу Украйна. Тази обстановка засилва позициите на чужди на националните ни интереси политически сили.

Съветската окупация на 9 септември 1944 г. постави страната ни за 45 години под тоталитарна комунистическа власт, но след падането на Берлинската стена България свбодно избра своята съдба. С волята и надеждите, с енергията и неуморните усилия на активната част на обществото, българската десница приобщи страната ни към Европейския съюз и НАТО. Идеалът на няколко поколения строители на нова България се сбъдна в съвременните му политически измерения.

Формираното с тази подкрепа правителство да ускори политиката на интеграция на България в Европейския съюз и НАТО, да защити приемането ни в Шенген и Еврозоната, да предприеме незабавни мерки за оздравяване на съдебната система и интегритет в управлението;