Коя е най-голямата черна дупка във Вселената?

- обиколка, която ще отнеме 71 дни и 14 часа, за да се измине със скоростта на светлината.

- огромен хоризонт на събитията с диаметър на Шварцшилд от 590,5 милиарда километра (3900 астрономически единици), ако приемем, че е невъртяща се черна дупка, 100 пъти разстоянието от Слънцето до Плутон

- 24 100 пъти масата на черната дупка в центъра на Млечния път (Стрелец A*)

Източници:

Тази черна дупка е огромна, но има ли и още по-големи от нея?

TON 618: 40 МИЛИАРДА СЛЪНЧЕВИ МАСИ

ФЕНИКС А: 100 МИЛИАРДА СЛЪНЧЕВИ МАСИ

Черна дупка с такава маса има:

Gargantuan black hole 30 billion times the mass of the sun is one of the largest ever discovered, Live Science

Phoenix Cluster, Wikipedia.org

What's the biggest black hole in the universe?, Live Science

И това предположение се оказва вярно.

Освен това е подложена на масивно звездно избухване, най-високото регистрирано в средата на галактически клъстер, превръщайки материя в звезди с изключително висока скорост от 740 слънчеви маси годишно.

TON 618 захранва квазар - един от най-ярките обекти в цялата Вселена с яркост колкото 140 трилиона слънца. Квазарите черпят светлина от гравитационната енергия на централната черна дупка. Материалът около черната дупка пада в нея, като при това се компресира и нагрява, освобождавайки огромни количества радиация. Въпреки че отделни събития като най-мощните свръхнови могат за кратко да засенчат квазарите, те продължават само няколко седмици. За разлика от тях квазарите могат да светят в продължение на милиони години.

С помощта на гравитационна леща и суперкомпютри астрономи идентифицират колосалната черна дупка, която е една от най-големите, откривани някога. Колосалната черна дупка с маса 33 пъти тази на Слънцето, която се крие на 2,7 милиарда светлинни години от Земята в най-ярката галактика от галактичния куп Abell 1201, е била издадена от гигантска дъга от изкривена светлина от фонова галактика, разтеглена и размазана от огромното гравитационно поле на черната дупка.

TON 618 се намира на около 10,37 милиарда светлинни години от Земята. В нощното небе тя се намира на границата между съзвездията Ловджийски кучета (Canes Venatici) и Косите на Вероника (Coma Berenices). Астрономите я забелязват за първи път през 1957 г. при изследване от обсерваторията Тонантсинтла (TON 618 е съкратено от Tonantzintla 618) в Мексико, но не разбират какво представлява. Първоначално те решават, че това е бледа синя звезда, но наблюденията десетилетие по-късно показват, че астрономите са видели интензивно излъчване от материала, падащ в гигантската черна дупка, пише "Офнюз".

Клъстерът Феникс е докладван за първи път през 2010 г. в доклад на Р. Уилямсън и колеги по време на проучване от телескопа SPT (South Pole Telescope in Antarctica - телескоп на Южния полюс в Антарктида). Предполагаемият клъстер Феникс (все още идентифициран чрез числовия си каталожен запис SPT-CL J2344–4243) е отбелязан, че има "най-голямата рентгенова яркост от всеки клъстер", описан в проучването.

Клъстерът Феникс е масивен галактически куп, разположен в едноименното му южно съзвездие Феникс. Това е един от най-масивните известни галактически клъстери, с маса от порядъка на 2 × 1015 слънчеви маси, и изглежда е най-големият познат източник на рентгенови лъчи във Вселената. Освен това не е известен друг куп, в който горещият газ в централните части да се охлажда толкова много.

Космическото чудовище съществува "на горната граница на това колко големи според нас теоретично могат да станат черните дупки", се казва в изявление на авторите на откритието. Но това би могло да бъде само първото от многото космически чудовища, които екипът би могъл да забележи по нощното небе с помощта на тази техника. Откриването на ултрамасивните черни дупки е само първата стъпка към изясняването на това как тези чудовища стават толкова големи, пишат изследователите в статия, публикувана на 28 март в списанието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Тази скорост на хранене определя границата на размера на черната дупка. Тези космически прахосмукачки могат да погълнат само определено количество материал за определен период от време. Когато материалът попадне вътре, той се нагрява и освобождава радиация (създавайки квазар), но тази радиация нагрява самия материал, като му пречи бързо да попадне в черната дупка. Тази саморегулация предотвратява твърде бързото разрастване на черните дупки. Астрономите могат да изчислят максималната маса на черната дупка, като вземат тази скорост на хранене и я умножат по известната възраст на Вселената, което дава приблизителна максимална маса от около 50 милиарда слънчеви маси.

Тези модели, както се предполага от статията, са показателни за централна черна дупка с изчислена маса от порядъка на 100 милиарда слънчеви маси, вероятно дори надвишаваща тази маса, въпреки че самата маса на черната дупка все още не е измерена чрез орбитална механика. Такава голяма маса я прави една от най-масивните черни дупки, известни във Вселената.

Това изкривено пространство на свой ред определя правилата за движение на енергията и материята. Според едно от най-известните предсказания на Общата теория на относителността светлината, която преминава през изключително изкривена област на пространство-времето, се движи, може би без изненада, по крива линия - изкривява се, докато се появи като разтеглена дъга, наречена пръстен на Айнщайн. Астрономите могат да използват този ефект, известен като гравитационно линзиране, за откриване на бледи небесни обекти, които иначе не биха могли да се видят.

Това обаче е само приблизителна оценка. Възможно е да има и други, по-екзотични начини за създаване на големи черни дупки, като например директен колапс на големи струпвания на тъмна материя в ранната Вселена. Така че все още е възможно да има още по-масивни черни дупки.

Черните дупки са едни от най-масивните единични обекти в космоса, но коя е най-голямата съществуваща такава и колко големи могат да станат те? Оказва се, че съществува теоретична граница за размера на черните дупки - небесни обекти, които са толкова масивни, че дори светлината не може да ги избегне. Най-голямата пряко наблюдавана черна дупка с потвърдена маса е точно около тази граница.