Този невероятен феномен е предречен още преди десетилетия от Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, но това е първият път, в който учени виждат директно светлината зад черна дупка.
Учени съобщават в Nature, че са засекли рентгенови емисии, идващи директно зад свръхмасивната черна дупка в центъра на галактика I Zwicky 1 – активен космически обект на около 800 млн. светлинни години от нас, пише сп. "Обекти", цитирайки IFLScience.
„Преди 50 години, когато астрофизиците започват да спекулират за начина, по който магнитните полета се държат в близост до черните дупки, те нямат представа, че един ден ще разполагаме с техниката, която да наблюдаваме това директно и да видим Общата теория на относителността на Айнщайн в действие“, добавя съавторът на проучването Роджър Банфорд.
Нищо не може да се измъкне от черната дупка, дори и светлината. Екстремната светлина, която виждаме около тези космически обекти, се образува по покрайнините им от материала, който попада в тях. Именно това захранва тези непрестанни източници на светлина във Вселената и образува своеобразната им корона. Заради огромната си гравитация черните дупки изкривяват пространство-времето по такъв начин, че е възможно да видим светлина директно зад тях. Това обаче никога не бе наблюдавано. Поне не и досега.
Екипът е искал да провери как короната произвежда рентгенови лъчения в своите проблясъци. Докато проучват техния произход, специалистите забелязват няколко по-слаби проблясъци. Учените казват, че те са същите рентгенови лъчения, но са отразени зад диска.
За в бъдеще би трябвало да видим в действие и други феномени, предречени от Общата теория на относителността благодарение на новия рентгенов телескоп „Атина“ на Европейската космическа агенция. Той разполага с огромно огледало (по-голямо от който и да е рентгенов телескоп до момента), благодарение на което учените ще могат да извършат наблюдения с висока резолюция на подобни събития за много по-кратки периоди от време. А това от своя страна ще спомогне за разплитането на още мистерии, свързани с черните дупки.
Първоначално учените не са имали за цел да търсят подобно екстремно изкривяване. Те са изучавали короната на свръхмасивната черна дупка – регион с високо енергийни частици, пленени в магнитно поле край черната дупка. Наскоро астрономите започват да осъзнават, че тези корони са много по-динамични, отколкото сме предполагали – дори в някои екстремни случаи изчезват напълно.
„Всяка светлина, която попада в черна дупка, не излиза, така че не би трябвало да можем да видим нещо, което стои зад черната дупка - казва д-р Дан Уилкинс, водещият автор на проучването от института за астрофизика и космология на частиците „Кавли“ към Станфордския университет - Причината, поради която можем да видим това е, че черната дупка изкривява пространството, огъва светлина и усуква магнитни полета около себе си“.
„Когато магнитното поле се усуква и буквално пречупва в близост до черната дупка, то нагорещява всичко около себе си и произвежда тези високо енергийни електрони, които образуват рентгеновите лъчения – обяснява Уилкинс. – От няколко години насам изграждам теоретични прогнози за начина, по който това ехо ни изглежда на нас самите. Вече съм го виждал в теорията, която разработвах, затова веднъж щом го видях и в наблюденията с телескоп, успях да направя връзката.“
)