Енергийната сигурност никога не е имала толкова централна роля за националната сигурност

Пайът открои нарастващата значимост на втечнения природен газ на енергийния пазар, за който САЩ са водещ световен износител, и разрастването на съответната инфраструктура.

С плановете си за диверсифициране на газовите доставки България дава важен пример за останалата част на Европа, но предстои още много работа, допълни той.

САЩ и Югоизточна Европа имат еднакви цели, включително осигуряването на възможно най-чиста и надеждна енергия, както и да се предотврати използването на енергията като оръжие, каза той.

Тази констатация отрази и Ивон Слингенберг, директор "Стратегия, анализ и планиране" в Генерална дирекция "Действия за климата" на Европейска комисия.

Той подчерта връзката между енергийния преход от една страна и декарбонизацията и постигането на целите за защита на климата от друга.

Ускоряването на прехода към чиста енергия е решението на комплекса от проблеми в енергетиката и борбата с климатичните промени, отбеляза тя.

Въпросите, свързани с енергийната сигурност, никога досега не са имали по-централна роля за националната сигурност и Югоизточна Европа е на предните линии в тези усилия. Това каза днес Джефри Пайът, помощник държавен секретар на САЩ по енергийните въпроси и бивш американски посланик в Гърция, включвайки се онлайн на кръгла маса на тема "Бъдещето на природния газ в Югоизточна Европа: диверсификация и извеждане от енергийния микс", организирана от Центъра за изследване на демокрацията.

В дискусиите, наред с експерти от България, Гърция, Румъния, и САЩ, се включи и Делян Добрев, председател на комисията по енергетика в 48-ото Народно събрание на България, който подчерта значимостта на проучванията за газ в блока "Хан Аспарух" и изрази увереност, че България би могла в крайна сметка да се превърне в производител на синьо гориво предвид залежите, открити в съседни страни.

Европейските страни могат да се възползват от множество източници на финансова подкрепа по редица европейски фондове, като европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост, който сега е допълнен с допълнителни средства по плана RePowerEU - за България това на практика означава, че по двата механизма може да разполага с общо 6 млрд. евро, Гърция - 18 млрд. евро и 12 млрд. евро кредити, а Румъния - 13,5 млрд. евро грантове и още 15 млрд. кредити. Това са огромни суми, а в тях дори не се включват приходите от схемата за търговия с въглеродни емисии, посочи Слингенберг.

Пайът припомни огромните изменения, настъпили в енергийната карта на Европа през годината, изминала от руската агресия срещу Украйна, и отбеляза, че усилията, предприети в Югоизточна Европа по редица проекти (включително изграждането на интерконектора Гърция-България и работата по терминала за втечнен природен газ в Александруполис, в който България има 20-процентов дял - бел. ред.) за диферсифицирането на доставките на природен газ, стават все по-важни.

По думите му Западните Балкани имат жизненоважно значение и България е важна част от това. За Вашингтон природният газ, и по-специално втечненият природен газ, е ключов аспект от общия за САЩ и ЕС интерес от създаване на условия за осъществяване на енергийния преход и декарбонизацията в региона на Западните Балкани, който беше особено силно зависим от Русия. Поради това и бъдещият терминал за ВПГ в Александруполис е толкова важен като един наистина регионален проект, каза Пайът, изразявайки също така подкрепа за газопроводната връзка между Гърция и Северна Македония, както и за осигуряването на газопроводна връзка на Косово.

Тя очерта водещите инициативи на ЕС в енергийната и климатична политика, включително приетите по-рано днес споразумения и предложените миналата седмица План за действие за зелена сделка в промишлеността и законодателство за насърчаване на производството на технологични продукти с нулеви нетни емисии.