3.6% от решилите да гласуват посочват, че на 2 април ще отбележат „не подкрепям никого“ в интегралната бюлетина. Техният дял е отчетен при изчисляването на избирателната активност, но не участва в разпределението на изборните резултати и затова не е представен в графиката с електоралните нагласи. Опцията „не подкрепям никого“ е предпочитана по-често от мъже, от столичани, както и от хора, които принципно се колебаят дали изобщо да гласуват.
33.7% декларират, че със сигурност няма да гласуват, 9.8% посочват, че се колебаят за кого да гласуват, а 10.1% – че се колебаят дали да гласуват.
Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано face-to-face интервю (PAPI) по домовете на интервюираните лица.
Методика на извадката: Квотна извадка с обем 1200 респондента, реализирана на няколко стъпки. Квотите са изчислени въз основа на данните от преброяването 2021 г.
Методика на регистрация: пряко стандартизирано face-to-face интервю (PAPI)
НАСОКА провежда своите национални проучвания на територията на България. Данните не включват вота извън страната.
Период на теренната работа: 7 – 14 март 2023 г.
Съгласно чл. 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.
Активността
Електоралните нагласи
Мотивацията за гласуване
Нагласи към бъдещата управленска коалиция
Националното проучване на НАСОКА, в първата седмица на предизборната кампания за парламентарните избори на 2 април, очертава следните тенденции:
Предизборната кампания
Български възход има повече избиратели сред мъжете, сред възрастовата група 40-49 и сред хората над 60 години, както и сред градското население на страната.
Възраждане получава два пъти по-голяма подкрепа от мъже, отколкото от жени. За тях по-често заявяват, че ще гласуват хора на възраст между 18 и 29 години, както и жители на малките градове.
ДПС е запазило най-висок дял от своите бивши избиратели. 88% от гласувалите за тях през октомври м.г. заявяват, че ще ги подкрепят отново.
ДПС получава подкрепа по-често от хора на възраст над 50 години, от респонденти с основно и по-ниско образование, от бедни хора (живеещи с големи материални лишения) и от жители на селата. Електоралното влияние на ДПС в селата е стабилно и отчетливо.
Данните от националното проучване на НАСОКА показват, че двете водещи политически сили са с изключително близки резултати и при очакваната избирателна активност е възможно сравнително малък брой гласове да доведат до разместване на върха.
За Български възход заявяват, че ще гласуват приблизително половината от избирателите им от 2 октомври м.г., като формацията привлича гласове от бившите избиратели на ИТН, на БСП и от негласували на предходния вот.
Като избиратели на БСП по-често се определят жени, хора на възраст над 60 години, с жизнен стандарт под средния, както и жители на по-малките градове и на селата.
На обратния полюс са избирателите на ПП-ДБ, при които неодобрението към връщането на смесеното гласуване възлиза на 63%.
Нагласите към начина на гласуване
Намеренията за гласуване в полза на коалицията Продължаваме промяната – Демократична България са по-изявени сред хората на възраст до 40 години, сред високообразованите респонденти, както и сред жителите на столицата.
Сред хората, които все още се колебаят за коя партия/коалиция да гласуват по-често се срещат жени и хора на възраст между 50 и 59 години.
Фактът, че на 2 април предстоят петите поредни парламентарни избори в рамките на две години, води до спад в интереса към медийните участия на представителите на партиите и коалициите, както и към организацията на вота от страна на ЦИК.
Десет дни след началото на предизборната кампания, интригата за първото място остава. Сред твърдо решилите да гласуват ГЕРБ-СДС (с 24.8%) има минимален превес от 0.7% пред основния си опонент „Продължаваме промяната-Демократична България“ (с 24.1%).
Най-много поддръжници на връщането на смесеното гласуване (и респективно на хартиената бюлетина) има сред избирателите на ГЕРБ-СДС (65%), на ДПС (64%), на ИТН (58%), както и на БСП и Левицата (по 53%).
Използвана е квотна извадка, реализирана на няколко стъпки. Квотите са изчислени въз основа на данните от преброяването 2021 г. Респондентите са разпределени пропорционално на размера на населените места, в гнезда с приблизително равен обем. Населените места са типологизирани в три категории: областни центрове, други градове и села. Определени са населените места и броя на гнездата в тях, пропорционално на броя на избирателите (на възраст +18). В извадката най-напред са фиксирани областните центове, а след това по случаен начин са избрани малките градове и селата в съответната област. Вътре, във всяко гнездо, се балансира полово-възрастовото разпределение, съгласно данните на НСИ от последното преброяване. Така конструираната извадка възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
Настоящото национално проучване е финансирано и реализирано съвместно от „Булевард България“ и социологическа агенция НАСОКА. Изследването е проведено в периода 7 – 14 март 2023 г., сред 1200 пълнолетни български граждани от цялата страна.
Респондентите са разпределени пропорционално на размера на населените места, в гнезда с приблизително равен обем. Населените места са типологизирани в три категории: областни центрове, други градове и села. Определени са населените места и броя на гнездата в тях, пропорционално на броя на избирателите (на възраст +18). В извадката най-напред са фиксирани областните центрове, а след това по случаен начин са избрани малките градове и селата в съответната област. Вътре, във всяко гнездо, се балансира полово-възрастовото разпределение, съгласно данните на НСИ от последното преброяване.
Избирателна активност около 46% от имащите право на глас и живеещи в България избиратели. Очакванията са до изборните секции да отидат около 2 млн. 700 хил., което е малко повече в сравнение с последните предсрочни парламентарни избори (октомври 2022 г.). На този етап обаче е рано да се каже, дали кампанията ще успее да повиши активността, или обратното, негативизмът и липсата на ясни управленски перспективи ще отблъснат част от избирателите. Резултатите показват, че до момента, кампанията не повишава нито желанието за участие в изборите, нито подпомага съществено избора на българите за кого да гласуват. Едва 4% от интервюираните са променили решението си за кого да гласуват от началото на кампанията досега.
Близо една пета (17.4%) от решилите да гласуват все още се колебаят между две или повече партии. Най-често избирателите са раздвоени между подкрепа за партията, за която са гласували на предишните избори и друга политическа сила. Както и през изминалите две години (2021 и 2022), регистрираме висока степен на електорална мобилност, в резултат на разочарование от множеството провалени опити да се излъчи редовно правителство и да се изведе страната от политическата криза. Електоралната мобилност е фактор, който води до реална възможност за разместване на позициите между партиите, намиращи се на върха на „електоралната класация“, при това до самия изборен ден.
Близо три четвърти (74%) от гласувалите за ГЕРБ-СДС на предишните избори (2 октомври 2022 г.) посочват, че и на предстоящия вот отново ще гласуват за тази коалиция. ГЕРБ-СДС губят позиции в София и в част от областните градове (където конкуренцията с ПП-ДБ е особено силна), но симпатизантите им към момента са по-мобилизирани от тези на основния им опонент ПП-ДБ.
Бъдещето на децата е водещ мотив за гласуване сред избирателите на ДПС (49%), на Български възход (46%), на ПП-ДБ (39%) и на ГЕРБ-СДС (36%). Сред избирателите на Левицата, на Възраждане и на БСП доминиращата нагласа е „гласувам за България“, докато за избирателите на ИТН е най-характерна позицията „гласувам за собственото си бъдеще“.
В първата седмица след старта на предизборната кампания за 49-то Народно събрание, 46.4% от интервюираните в националното проучване на социологическа агенция НАСОКА заявяват, че със сигурност ще гласуват на предсрочните парламентарни избори на 2 април 2023 г.
Възраждане може да разчита на 80.7% от вота на гласувалите преди за формацията, а БСП – на едва половината от бившите си избиратели. Една част (около 10%) от гласувалите преди за социалистическата партия се преориентират към Левицата, други (по-малки дялове) – към Възраждане и към Български възход, а около една четвърт се колебаят и все още не са решили за кого да гласуват на 2 април.
Възраждане се откроява като една от малкото формации, мобилизирали подкрепа в своя полза в периода след октомври миналата година. В коренно различна ситуация е БСП, при която дори на този ранен етап се отчита спад в електоралната подкрепа. Вътрешните противоречия от конгреса на БСП отпреди месец и конфликтите след него водят до отлив на привърженици, които се преориентират в различни посоки. С появата си, Левицата задълбочава ерозията в електоралния дял на социалистическата партия.
Гласуването на машина е по-предпочитано от избирателите на ПП-ДБ (88%), на Възраждане (73%), на Български възход (70%), както и на ГЕРБ-СДС (59%), докато половената от гласоподавателите на ДПС и на БСП посочват, че възнамеряват да гласуват с хартиена бюлетина.
Доколко се отразява предизборната кампания на намеренията за гласуване? Ефектът на предизборната кампания мерим с въпроса какъв дял от избирателите са променили решението си за кого да гласуват в първите десет дни след началото на кампанията на 3 март.
Един от въпросите, който ни вълнува като изследователи на обществените нагласи след последните промени в изборното законодателство, направени от 48то Народно събрание, е какъв дял от хората одобряват връщането на смесеното гласуване – машинно и с хартиена бюлетина. Данните от националното проучване на НАСОКА показват, че това е поредният въпрос, който разделя обществото. 41% от интервюираните одобряват връщането на смесеното гласуване, а 39% - не го одобряват, тъй като го приемат за отстъпление от мерките, които гарантират честността на вота.
За по-слабата мобилизация на електората на ПП-ДБ, в сравнение с този на ГЕРБ-СДС в първите десет дни на киманията съдим и от отговорите на въпроса „Бихте ли посочили вероятността, с която ще гласувате за предпочитаната от Вас партия/коалиция в процентно изражение?“. 71% от посочилите, че ще гласуват за ГЕРБ-СДС заявяват, че вероятността да го направят е 100%, докато сред електората на ПП-ДБ този дял възлиза на 68%. На база на заявената вероятност за подкрепа, най-мобилизиран е електоратът на ДПС – 78% от избирателите на движението посочват, че ще гласуват за ДПС със стопроцентова вероятност, а най-слабо мобилизирани са избирателите на малките партии, които са без шанс за влизане в парламента.
Изследването на социологическа агенция НАСОКА регистрира повишен интерес към мерките, които гарантират честността на вота. 55% от интервюираните посочват, че тази тема ги вълнува. Действията на служебното правителство срещу купуването на гласове и за предотвратяването на изборни манипулации получават широко медийно отразяване и резонно намират отзвук и в обществените нагласи. Тази тема предизвиква най-голямо внимание сред избирателите на Възраждане и на коалицията Продължаваме промяната–Демократична България, сред мъжете, сред високообразованите респонденти и сред жителите на столицата.
Като цяло, кампанията до момента е повлияла на 4.3% от респондентите. Сред тях по-често се срещат млади хора на възраст между 18 и 29 години и жители на областните градове. 8% от избирателите на Възраждане, 5% от електората на Български възход, както и равни дялове от по 4% от избирателите на ПП-ДБ и на ГЕРБ-СДС заявяват, че са взели решението си да подкрепят тези формации именно в резултат на водената от тях предизборна кампания до момента.
Конкретните намерения на хората, за това как ще гласуват на предстоящите избори обаче, са по-красноречив показател на начина, по който се приема от обществото тази поредна промяна в изборните правила. Запитани „Как ще гласувате на изборите на 2 април – машинно или с хартиена бюлетина?“, почти две трети (64%) от възнамеряващите да гласуват посочват, че ще гласуват машинно, докато хартиена бюлетина ще пуснат едва една четвърт от избирателите, които ще отидат до секциите на 2 април. Останалите 11% все още не са решили как ще гласуват.
На директен електорален въпрос „За коя партия/коалиция ще гласувате на парламентарните избори на 2 април т.г.?“, след посочилите кандидатска листа, за която ще гласуват, коалицията Продължаваме промяната-Демократична България има минимална преднина от 0.6% пред основния си опонент ГЕРБ-СДС. За коалицията ПП-ДБ посочват, че ще дадат гласа си 27% от всички посочили име на партия/коалиция, за която ще гласуват, а за ГЕРБ-СДС – 26.4%. Сред избирателите, които заявяват, че със сигурност ще гласуват обаче, ГЕРБ-СДС повежда с минимална разлика пред ПП-ДБ. Сред твърдо решилите да гласуват коалицията ГЕРБ-СДС получава 24.8% от гласовете, а на минимално отстояние от 0.7% е коалицията ПП-ДБ с 24.1%. Очертава се интрига и за третото място, за което спорят ДПС и Възраждане. Двете формации са с близки електорални дялове – ДПС е с 13.2%, а ДПС – с 12.2%. Интригата допълнително се заплита от факта, че значима част от вота в чужбина (който няма как да бъде отчетен по социологически път) се насочва именно в полза на тези две политически сили. На пета позиция е БСП с 6.2% от твърдо решилите да гласуват. Български възход са с 4.3%. Останалите политически сили, към момента, са с ниски шансове за представителство в 49-то Народно събрание. Най-близо до 4 процентовата бариера са Левицата с 3.1% и ИТН с 3%. Останалите политически формации, които участват на вота, събират общо 4.4%.
Негативната мотивация – протестният вот е характерен за едва 8% от интервюираните. Подобна мотивация регистрираме по-често сред мъжете (една десета от тях), сред хората на възраст между 50 и 59 години (13% от тях), както и сред жителите на столицата (12% от тях). Една трета от хората, които посочват ще на предстоящите парламентарни избори ще гласуват с „не подкрепям никого“ заявяват, че гласуват по този начин, за да изразят недоволство и несъгласие (в т.ч. за да не управлява партия или коалиция, която не харесват. Подобна мотивация се среща най-често сред избирателите на БСП, на ИТН и на Възраждане.
Отговорът на въпроса „Какво правителство е възможно след изборите?“ болезнено стои на дневен ред и в кампания 2023. Разочарованието от невъзможността да се сформира и излъчи работещо правителство, заедно с липсата на ясни управленски алтернативи, разколебава българските избиратели и води до отказ от гласуване. Повечето политически формации губят избиратели, а вотът за водещите политически сили е в тесен диапазон, в който биха могли да разменят позициите си. На този фон, българите остават поляризирани и по ключовата тема кои формации да участват в бъдещата управленска коалиция. Близки дялове от по една трета одобряват участието на ГЕРБ-СДС в следващото редовно правителство (34.5%) и на коалицията ПП-ДБ (33.5%). Тези позиции обаче, се споделят от различни групи избиратели, които отчетливо си противостоят и взаимно се отхвърлят. Едва 9% от избирателите на ГЕРБ-СДС одобряват участието на ПП-ДБ в следващото редовно правителство, срещу 87%, които не го одобряват. Малко по-толерантни са избирателите на ПП-ДБ – 16% от тях одобряват участието на опонента им ГЕРБ-СДС в следващ редовен кабинет, срещу 82%, които не го одобряват.
Семейните и националните ценности са по-силни фактори за гласуване в сравнение с персоналната ценност. Пред избора да определят за какво гласуват – за собственото си бъдеще, за бъдещето на децата си, за България или за да изразят недоволство и несъгласие (в т.ч. за да не управлява партия/коалиция, която не харесват), равни дялове – от по 26% – заявяват, че гласуват за бъдещето на децата си и за България, докато едва 15% от респондентите посочват, че гласуват за собственото си бъдеще.
Твърди намерения за гласуване по-често заявяват мъжете, високообразованите респонденти, заможните, жителите на областните градове и на селата в страната, както и хората на възраст между 50 и 59 години. Към настоящия момент най-мобилизирани да гласуват на предстоящите предсрочни парламентарни избори са електоратите на ДПС и на ГЕРБ-СДС. Равни дялове от по 97% от избирателите на ГЕРБ-СДС и от тези на ДПС заявяват, че със сигурност ще гласуват на 2 април, докато сред електората на коалицията ПП-ДБ този дял е по-нисък и възлиза на 92%.
53% от сънародниците ни се интересуват от кандидатите за народни представители в листите на партиите и коалициите. Медийните дебати между кандидатите за народни представители предизвикват интереса на 48.4% от пълнолетното население на страната. Приблизително равни са дяловете на избирателите, които проявяват интерес към програмите на политическите сили и към техните послания към избирателите (съответно 45.4% и 46.4%).
Две трети (65.7%) от гласувалите преди пет месеца за Продължаваме промяната и малко над три четвърти (75.5%) от бившите избиратели на Демократична България на предстоящия вот ще гласуват за новото обединение ПП-ДБ. Новосформираната коалиция ПП-ДБ привлича гласове и от бившите избиратели на ИТН, както и от останалите по-малки формации от т.нар. „партии на протеста“.
Най-висока приемливост и в същото време най-ниска съпротива регистрираме спрямо потенциалното участие на Български възход в следващото редовно правителство. 43.4% одобряват участието на формацията на Стефан Янев в следващия редовен кабинет, а неодобряващите подобна перспектива са 31.2%. На обратния полюс е отношението към ДПС. Едва 26% одобряват участието на движението в следващо редовно правителство, срещу 62.7%, които са против подобна възможност.
Социално-демографският профил на избирателите на ГЕРБ-СДС показва, че предпочитанията към тази формация са по-характерни за жените, за хората на възраст между 30 и 39 години, за заможните респонденти, както и за жителите на областните центрове и на по-малките градове в страната.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)