15 години след фаталния пожар: Косвени жертви от трагедията София-Кардам гаснат една след друга

Делото

Писмото

Трагедията преди 15 г. във влака София-Кардам изпепели не само 9 пътници, но и душите на техните близки, а след нея една след друга падат и косвени жертви.

Младият мъж изпада в депресия, започва често да получава паникатаки, предпочита да се усамотява и отказва да разговаря дори с близките си. Мъжът е освободен от работа и отчаян дори обмисля да сложи край на живота си.

Неведнъж съм се питал защо изобщо оцелях в онзи огнен ад. По-добре да бях загинал и аз там с другите, вместо да се влача като куче и да бъда в тежест на родителите и близките си. Не ми се живее“, сподели преди време Георги Николов.

Обвинението

Присъдите

Смърт

Трагедията

Удари

Ужасът от този инцидент никога няма да бъде заличен, а условните присъди на тримата подсъдими по делото винаги ще карат близките на жертвите и пострадалите да негодуват, че няма справедливост, пише „Телеграф“.

Банката ще ми вземе жилището, в което живея, защото не мога да погасявам вноските по ипотеката и семейството ми ще остане без покрив над главата. Моля ви, добри хора, помогнете ми да погася ипотечния кредит и да оставя след мене нещо на дъщеричката си. Тъй като съм безработен, моля още, ако някой може да помогне да намеря почасова работа, отговаряща на сегашното ми здравословно състояние“, пише мъжът.

Близки на бившия помощник-машинист разказаха, че той е загубил жилището си, а съпругата му го напуснала, като взела със себе си и детето им. Георги е принуден да живее в родния си град Горна Оряховица на квартира, която плаща с част от мизерната си инвалидна пенсия. С останалата част продължава да живее ден за ден. „Вече нищо в този живот не ме радва.

Жертвите са идентифицирани официално няколко дни след трагедията: студентките Валерия Желева, 20 г., и Антоанета Тодорова, 22 г., корабният инженер Даниел Вичев, 25 г., проф. Рашо Рашев - директор на Националния археологически музей, Мая Машева, Стоян Ковачев, Калчо Стефанов, Галина Иванова и Елена Халачева.

Кондукторът Георги Георгиев е обвинен в престъпно бездействие - не спрял влака навреме, ползвал негоден пожарогасител, действал хаотично и не предупредил пътниците за пожара. Началник-влакът Иванка Костадинова също е обвинена в хаотични действия.

Късно вечерта на 28 февруари 2008 г. два от вагоните на влака, който се движи от София за Кардам, избухват в пламъци близо до гара Червен бряг. В спалния вагон пътуват 27 души, а в кушет-вагона - 35. Влакът е спрян и започва евакуация на пътниците, но не всички успяват да излязат. След загасянето на пламъците са намерени овъглените тела на 8 души, но по-късно са открити и останки от още един труп.

Получих дълбоко и тежко психическо разстройство вследствие на ужаса от преживяното. Вече три години съм вкъщи, без за мога да излизам, което продължава и до днес. Болен и безработен се мъча да оцелявам ден за ден, тъй като заболяването ми пречи да си намеря работа и да издържам семейството си.

През 2011 г. делото стига до ВКС и той го връща за ново разглеждане. Мотивите на върховните магистрати са, че има много смекчаващи вината на кондуктора и началник-влака обстоятелства и че те са осъдени при неизяснена фактическа обстановка – експертизата по делото не доказва дали са можели да реагират за 4 минути при пожар, обхванал целия кушет-вагон. Като грешка обаче е отчетено оправдаването на зам.-директора на „Пътнически превози“.

През 2014 г. умира машинистът на влака Христо Колев, който е спасил десетки пътници, но заради вдишания дим получава тежко белодробно заболяване. Животът на помощник-машиниста Георги Николов се срива из основи. В момента на трагедията той е на 23 г. Пламъците и загиналите хора нанасят непоправими увреждания на психиката му.

През 2016 г. Георги Николов разпространява чрез социалните мрежи в интернет отворено писмо, в което излива цялата си мъка и болка. „След трагичния за цялата страна инцидент на 28 февруари 2008 г. аз постепенно заболях и през 2010 г. станах инвалид. Пенсионираха ме с инвалидна пенсия от 140.99 лв.

През май 2010 г. Плевенският окръжен съд произнася присъди на първа инстанция. Кондукторът получава 12 г. затвор, началник-влака – 8 г. затвор, а зам.-директорът на „Пътнически превози“ в БДЖ е оправдан. За кондуктора и началник-влака съдът приема, че носят лична отговорност за действия при пожар и за поддържането на противопожарните съоръжения в изправност. Апелативният съд във Велико Търново намалява присъдите – 8,5 г. затвор за кондуктора и 5 г. затвор за началник-влака.

През септември 2012 г. нов състав на Апелативния във Велико Търново произнася условни наказания за подсъдимите – кондукторът получава 3 г. затвор условно с 4 г. изпитателен срок, началник-влака – 2,5 г. затвор условно с 4 г. изпитателен срок, а зам.-директорът на „Пътнически превози“ - 1 г. и 6 месеца затвор условно с 3 г. изпитателен срок. През 2013 г. ВКС потвърждава условните присъди, въпреки протестите на прокуратурата и роднините.

Първоначално прокуратурата иска 15 г. затвор за трима служители на БДЖ. Според обвинението зам.-директорът на „Пътнически превози“ Георги Иванов е издал заповед, в която наредил страничните врати на вагона да се заключват, което е блокирало пътниците, опитващи се да излязат от горящия влак.

Според заключението на пожаро-техническата експертиза причина за огъня е значително превишаване на допустимата температура на отоплението и възпламеняване на леснозапалими вещества - дезодорант или парфюм. Експертите констатират и множество неизправности в електрическата и отоплителната система на влака. Причината за смъртта на 9-имата пътници в кушет-вагона е отравяне с токсични вещества. След това телата на жертвите са изгорели до неузнаваемост, сочи съдебномедицинската експертиза.

Съпругата на починалия машинист Христо Колев – Мария, каза, че доскоро редовно се чували с Георги по телефона, но след това той спрял да звъни. „Георги и съпругът ми бяха не просто колеги. Георги беше част от нашето семейство. След като Христо почина, като се чувахме с Георги по телефона или се срещнехме на улицата, той винаги започваше да плаче, защото отново се връщаше към онази ужасна трагедия“, разказа Мария Колева. Тя споделя, че всяко връщане в онези дни й причинява огромна болка.