Добре бе, защо сте такива? Какво ви е счупено?

…

В смисъл: можеш… ама резултатът ще е винаги на ниво реклама за кренвирши и ще ставаш за смях на кокошките; и ще оцеляваш само защото менте патриотите, налазили политиката, те лансират.

Съжалявам, но – според мен – за да се занимаваш с изкуство, трябва да имаш поне елементарно ниво на емоционална зрялост. Не може да си като ето това, горното, и да се занимаваш с изкуство.

Та, наложи се проверка на БНР по „темата“ (майко мила!).

Тоя стъпкан лъв, според вас, дали борави със стотинки? Виждал ли е какво има на гърба им? Както и да е.

Под материала „Проверка: Лъжа е, че БНБ предлага "стъпкан лъв" в дизайна на евромонетите“ имаме демонстрация на „манталитет“…

Доповръща ми се, като го видях „мнението“ му, точно както ми се повръща всеки път, като му чуя гласа, защото знам какво ще излезе от устата му, така или иначе – нещо силно нехигиенично.

Други от „онези“ пък започват да философстват: ами у Перник, като стана, да не би да ни беше добре?

Къде е логиката тук? Кога някой е казал, че им е било добре? Какво IQ стои зад тази мисъл? Дори няма да сравнявам двете земетресения и хилядите жертви в Турция и Сирия, защото намирам за нелепо да правя сравнения между такива неща.

Не по-малко интересна е автоматичната реакция на спорещия инфантил: ти що си с шапка, ти що си без шапка.

Онзи „режисьор“ (жалко, че нямам по-големи кавички за тук) Максим как му беше там фамилията… се изкъкал и той по темата:

После се появиха и други форми на „онези“.

Появиха се коментиращи, които да заявят (добре изпитаният номер), че щом се обясняват, значи лъжат.

Та, отмятайки това, да си кажем все пак: Защо сте такива, бе? Защо? Какво ви е счупено, че да станете такива?

Хиляди жертви на земетресение в Турция и Сирия, стотици хиляди останали без дом, разбити семейства, белязани животи, „онези“ викат: хак ви е!

Ако не кажеш нищо, реагират: *щом не отричат, значи е истина*. Ако пък им обясниш, заявяват: *лъжа е, щом влизат в обяснителен режим*. А сега де! А истината е много проста (като тях самите): нямат доводи за тъпотиите си и ги „защитават“ с прекалено елементарната „дедуктивна“ техника на петгодишните, отклонявайки темата в просто заяждане (и си мислят, че са оригинални, че и забавни; всички станаха комедианти, д#§6@!).

Една българка в Турция разказва за ужасите на катастрофата. А в коментарите се появили едни от „онези“, да я коментират колко била грозна, пък колко била противна, пък как била излъгала мъжа си да се ожени за нея. Все едно слушаш Максим пишман режисьора да се пробва да мисли.

Появи се, разбира се, и обяснението за Мадарския конник, евентуално сложен на гърба на новите Евро монети. Не че тая монета съществува или ще съществува някога, но те вече имат мнение по въпроса и то – като повечето им мнения – е не само тъпо, но пълно с паника и омраза. Не предполагах, че могат толкова да свалят нивото „онези“, но те го направиха. Явно не са виждали Мадарския конник нѝ на живо, нѝ на снимка, нѝ на гърба на стотинките в джоба им, какво да се прави… И почнаха да се леят, че изображението било на потъпкания български ЛЕВ, видиш ли! Нивото при тях вече е под морското равнище.

Трябва – с немалка радост – да отбележа, че тези са малцинство сред нас българите, така че не гледайте на този коментар като на нещо апокалиптично или дори негативно. Не е, защото те са по-малко на брой. Просто не трябва да позволяваме мисленето им да се разпространи, това е.

Добре, де – как се живее с такива, сред такива, около такива? Как да „подадеш ръка“, да има единство? Че те искат само хаос и разруха. Те искат всичко и всеки, които не са като тях, просто да ги няма, физически да ги унищожат. И ние трябва да намерим начин с такива да сме едно общество; и политиците трябва да намерят начин с „онези“ да ни обединят и заедно да сме почнели да градим? Е, как? С помощта на коя магия?

После и още радост имаше с препратки към „турското робство“. Неедин от тия се изходи по темата, но пак да подчертаем – не са чак толкова много; мнозинството от хората в България реагираха нормално, със съчувствие, изразиха желание да помогнат; и това е добре.

Преди 15 години имало кампания за евентуално, ако някой ден приемем еврото, как да изглежда то в българския му вариант. Та, тогава хората са гласували НАЙ-МНОГО за Мадарския конник. Предполагам, че немалка част от сега „паникьосаните“ са гласували тогава с патриотичен плам за Мадарския конник. Та, оттам е онова изображение на „бъдещото“ българско Евро с „потъпкания лъв“. Странни хора.

Публикация за „стъпкания лъв“ направи във Фейсбук и свързаният с „Възраждане“ (!!!) Кирил Стоянов. Между другото, използването на чужди букви (в случая – гръцки) е стар трик на интернет троловете, за да заобикалят алгоритмите на системата, с които се намират и трият постове с нецензурно и обидно съдържание… я, гледайте какъв опит лъха тук.