Защо земетресението в Турция и Сирия е толкова опустошително?

Земетресението от вчера стана на малка дълбочина - около 17,9 километра - близо до град Газиантеп и неговите два милиона жители. То бе предизвикано от движение на север на Арабската тектонична плоча, която напредва в Турция, обяснява сеизмологът.

Земята се разтресе вчера първо в 4,17 ч. и всички, които спяха се оказаха заклещени под рухналите си домове, казва Роджър Мусон, изследовател в Британския геоложки институт, пише БТА.

Когато напрежението става прекалено силно, плочата напредва рязко и освобождаването на енергия при това движение предизвиква значително земетресение, като това, което стана вчера, посочва специалистът.

Мащабите на разрушенията, констатирани вчера, трябва да накарат турските власти да проверят дали законът е бил спазен, според Джоана Фор Уолкър от Института за намаляване на рисковете и катастрофите към Юнивърсити колидж в Лондон.

Строителството на сгради е предоминиращ фактор, когато се случва земетресение, казва от своя страна Кармен Солана, която е вулканолог от Британския университет в Портсмът.

Трусът в Турция през 1999 г. стана повод за законодателство, прието през 2004 г. и задължаващо всяко ново строителство да се подчинява на критерии за сеизмична устойчивост.

Турция е разположена върху една от основните сеизмични зони на планетата. През 1999 г. там бе регистрирано земетресение на Северноанадолския разлом в северния район Дюздже, в което загинаха над 17 000 души.

"Устойчивостта на инфраструктурата за жалост не е еднаква на всички места в Южна Турция и особено в Сирия. Следователно спасяването на хората сега зависи от бързината, с която се извършват спасителните операции", посочва тя.

Мощното земетресение, което разтърси вчера Южна Турция и съседна Сирия, се оказа опустошително заради комбинация от фактори - часът, в който стана, мястото - относително спокойна от два века насам разломна линия - и зле построени сгради. Трусът с магнитуд от 7,8, бе последван вчера сутринта от втори трус с магнитуд 7,5. Тази сутрин имаше още едно силно земетресение.

Броят на загиналите и на ранените в Турция и Сирия не спира да расте. Причината за това увеличение е мощността на сеизмичното събитие, безпрецедентно в Турция от земетресението през 1939 г. в Ерзинджан с магнитуд 7,8. Вчерашното земетресение освен това стана в един много населен район.

Вчера земята се разтресе в другия край на страната, близо до границата със Сирия, по протежението на Източноанадолския разлом. Там не е имало значително земетресение от над два века насам, което може би е подтикнало населението да игнорира факта, че този разлом е опасен, казва Роджър Мусон. Този продължителен период без силно земетресение там означава, че едно голямо количество енергия е могло да се натрупа по протежението на разлома. Тази хипотеза бе потвърдена, според изследователя, и от мощния втори трус след първия трус вчера.

Земетресението от вчера е почти повторение на земетресението, станало в зоната на 13 август 1822 г. с магнитуд, оценяван на около 7,4 от сеимолозите. Този трус по онова време е предизвикал огромно количество разрушения, цели градове са били опустошени, а се смята, че загиналите са били десетки хиляди, припомня Роджър Мусон.

Мащабите на разрушенията зависят също от дължината на разцепването на земята по протежението на разломната линия - около стотина километра в случая със земетресението от вчера, казва сеизмологът. Това означава, че която и да е точка в близост до тези 100 километра се е озовала де факто в центъра на труса.

Много сгради рухнаха като палачинки, допълва вулканологът Бил Макгуайър от същия лондонски университет. Това се случва, когато стените и подовете не са достатъчно солидни, всеки етаж се срутва вертикално върху този под него, като оставя малко шансове за оцеляване на обитателите, обяснява той.

Освен това строителството на жилищата не отговаря наистина на фактора "зона със значителен сеизмичен риск", допълва Мусон, който е автор на книга, посветена на земетресенията. А пък това неотговарящо на фактора "висок риск" качество на строителството може да се обясни с това, че сеизмичната разломна линия, на която се намират сградите, беше относително спокойна в миналото.