Замърсяването на въздуха през индустриалната революция е допринесло за появата на импресионизма?

Авторите от университета Харвард, Сорбоната и Екол Нормал сюпериор в Париж насочват изследването си върху 60 картини на Търнър и 38 творби на Моне, които често рисуват пейзажи на едно и също място.

В хода на кариерите на Търнър и Моне, стиловете им на рисуване се променят от по-отчетливи към по-замъглени контури и към по-бяла палитра, което характеризира преминаването от по-фигуративен към импресионистичен стил, пишат авторите.

Изследване на климатолози, публикувано в изданието на Националната академия на науките на САЩ, твърди, че стилистичните промени са вдъхновени от промяната в начина, по който изглежда околната среда, в която работят художниците.

Учените обясняват, че аерозолите в атмосферното замърсяване намаляват визуалния контраст в заобикалящата среда, защото абсорбират и разсейват слънчевата радиация.

Художниците започват да насочват работата си върху по-съвременни субекти и да изобразяват всекидневието на обикновените хора в началото на индустриалната революция, когато започва да се променя и глобалната политика.

Замърсеният въздух и смогът по време на индустриалната революция може да са допринесли за създаването на импресионистичните творби в изобразителното изкуство и да са послужили за вдъхновение на художници като Джоузеф Търнър и Клод Моне. Това сочи изследване, цитирано от БТА.

В творбите на Търнър в хода на кариерата му може да се проследи размиването на контурите и преминаването от наситени към по-пастелни цветове в съответствие с промените в нивата на замърсяване на въздуха в Лондон, се посочва в публикацията на изследователите. Същите промени се наблюдават и при Моне. Писма от художника сочат, че той може съзнателно да е търсил изображения на замърсена атмосфера поради интереса си да рисува в по-екстремни условия.

Художниците най-често се вдъхновявали от по-академични и класически стилове на рисуване по време на Ренесанса, епохите на барока и неокласицизма, когато изкуството се фокусира върху религиозни и исторически субекти, до прехода към реализма в началото на 19-ти век.