Шри Ланка отбелязва 75-тата годишнина от независимостта си

Видният будистки монах Омалде Собита каза, че няма причини за празнуване, а церемонията е само представяне на оръжия, произведени в други държави.

Въпреки критиките, въоръжени войници участваха в парад в центъра на Коломбо, демонстрирайки военна техника, в морето дефилираха военни кораби, а в небето над столицата преминаха самолети и хеликоптери.

Група активисти започнаха вчера мълчалив протест в столицата, осъждайки организираните от правителството празненства и провала му да облекчи икономическото бреме.

Дефицитът доведе до протести миналата година, които накараха тогавашния президент Готабая Раджапакса да избяга от страната и да подаде оставка.

Католическият свещеник Сирил Гамини нарече тазгодишните чествания на независимостта от британското управление „престъпление и прахосване“ в момент, когато страната преживява такива икономически трудности.

Много будистки и християнски духовници обявиха бойкот на празненствата в столицата, а активисти и други местни жители изразиха недоволството си от това прахосване на пари във време на икономическа криза.

Около 7 процента от 22-милионното население на преобладаващо будистка Шри Ланка са християни, повечето -католици. Въпреки че християните са малцинство, позициите на църквата са уважавани.

Шри Ланка е фактически фалирала и е преустановила плащанията по външния си дълг от близо 7-милиарда долара, които трябва да направи тази година, в очакване на резултата от преговорите с Международния валутен фонд.

Шри Ланка отбеляза днес 75-тата годишнина от независимостта си като банкрутирала нация, с много гневни и тревожни граждани, които нямат настроение да празнуват, предаде Асошиейтед прес.

За да се справи със ситуацията, правителството увеличи рязко данъците върху доходите и обяви шестпроцентно намаление на средствата, предоставяни на министерствата през тази година. А личният състав на армията, която беше раздута до над 200 000 войници на фона на дългата гражданска война, до 2030 г. ще бъде съкратен почти наполовина.

Общият външен дълг а страната надхвърля 51 милиарда долара, като 28 милиарда от тях трябва да бъдат изплатени до 2027 г. Огромният дълг и тежката криза на платежния баланс, заедно с пораженията от ковид пандемията, доведоха до остър недостиг на стоки от първа необходимост като гориво, лекарства и храни.

При управлението на президента Ранил Викремесингхе има белези на подобрение, но има прекъсвания на електричеството поради недостиг на гориво, в болниците не достигат лекарства, а хазната се мъчи да събере пари, за да изплати заплатите на държавните служители. Икономическата криза засили апатията и гнева на гражданите към политическите лидери.