Енчо Господинов: Банско, сняг и леки съмнения

В началото чувството е отчайващо.

Градчето се пукаше по шевовете през уикенда. Орди горди скиори от Турция и Гърция, от Израел и Румъния, от Сърбия и най-Велика Британия изпълваха писти и ресторанти, лифтове и лифтчета, термални басейни, горещи сауни и студена бира около тях…

И така, до новия сезон.

Имаше дори гости от съседна братска, братовчедска, древна и млада, мирна и леко агресивна Северна МАкедония, където едно младо момче беше зверски пребито, само защото “идентитетот” му бил “бугарски”.

Както казва нашият приятел Марат от Банско, банският безкраен празник продължава до април, когато някой като че ли неочаквано дръпва шалтера на града и той потъва в спокойна зелена тишина.

Но да не задълбаваме в тази историческа яма.

Опашката върви бавно напред като правната ни реформа. Но после се свиква: заприказваш се с един приятен афро-англичанин от Лондон, дошъл да се научи да кара ски със семейството си. Учителят по ски бил добър и търпелив.

След точно 45 мин. идва и нашият ред да се пъхнем в гондолата и да полетим нагоре към Бъндеришка поляна. А оттам - към Шилигарника, примамливо-фонетично предизвикателство за чужденците.

Снегът е факт. Изкуствен и естествен. Боровете са натежали от него като надеждите на банскалии да имат един златен сезон след мизериите с Ковид и други съпътстващи природни и човешки грешки през последните години.

Енчо Господинов е един от знаковите български журналисти, бил е и дипломат. Работил е дълги години в някогашния в. “Поглед”. В началото на 90-те години преминава на работа в Международния Червен кръст и пътува по много горещи точки на света. От 2000 година е бил посланик на организацията в ООН, в централата на Международния Червен кръст, после като специален съветник на Кристалина Георгиева, когато тя беше еврокомисар.

Вини много хареса пикантните бански кюфтенца на скара, които Стефан, таткото на Вини, му поръча. Момчето каза, че в Перу няма такива вкусни предизвикателства. Но има други. Севиче, например, деликатна рибка с лимонче, лучец и други подправки. Много върви с бяло вино, но може и с “писко сауър”. В краен случай.

Внезапно една от пушките гръмва изненадващо в тавана и от дулото й излиза бял пушек като от комина на Ватикана, когато изберат нов Папа. Чак после си спомних, че ако в първото действие на пиесата на стената виси пушка, то тя задължително трябва да гръмне в третото действие, както казва Чехов Антон Павлович. Руски и световен писател от малкото градче Таганрог, не чак толкова далеч от Украйна и даже от Банско. Наскор беше рожденият му ден - 29 януари. Затова и кремъклийката гръмна.

Иначе белоснежната покривка над града прави картината приказна. Ранното слънце облизва с лъчите си близкия планински връх, който наблюдава отгоре с презрение дългите редици скиори, които вече в 8:45 сутринта чакат търпеливо на хапещия студ, докато си купят билет (90 лева за дневен пас на възрастен).

Към 10 вечерта купонът е в разгара си. На стената до нас освен едно колело от каруца и плитка стар чесън висят кръстосани две кремъклии пушки, символ на нашата съпротива срещу пра-пра-дядовците на турските скиори от съседната маса, които вдигат приятелски наздравици към нас.

Мирното съвместно съществуване взема връх. До нас руснак и украинец кротко си говорят за Международното хуманитарно право, особено за Четвъртата Женевска конвенция…, за зиг-загите на живота и се радват, че са далеч от Харков, който вече се пише с “и” на последната сричка. В някакъв смисъл Банско е като мини-Женева за дискретни мирни преговори на по-ниско равнище, полети с “жолта ракия…”, която иначе по цвят изглежда като невинна лимонада.

След обяд , към 16:30, се наредихме на още по-дългата опашка да слезем във Вавилон от Бъндеришка поляна. Чакането беше точно 50 минути. Но пак беше оптимистично. Наближаваше часът за термалните удоволствия в близкото Добринище след снежните вихрушки, а после бурни часове в близката механа с всички македонски кулинарни предизвикателства.