Свикнаха ни с циркаджийските глупости и скандалите – най-големият грях на този парламент

Гледайки услужливите русофили, хората решиха, че слугинажът е легитимна цел в живота. И доходоносна, при това.

Да се надяваме, че…
…

Това е в случай, че не се вземем в ръце и нещата си продължат постарому.

Четиридесет и осмото Народно събрание, за съжаление, продължи да прави онова, което направиха 45,46 и 47-ото, а именно: да ни свиква с циркаджийските глупости и скандалите.

Ако нещата си продължат постарому, можете след години да погледнете назад и да сложите пръст върху XLVIII НС и спокойно да кажете: Ето това е моментът, от който всичко започна да се срива.

Който не помни историята, е осъден да я повтори. Човек би предположил, че поне две поколения ще минат преди това да се случи, а не същите хора да я повторят, но… творим историята на Нейно величество Късата Памет.

Не само, че „работата“, която повечето депутати от XLVIII НС свършиха, може да се опише с четири думи – „колкото да не заспят“ – ами и знакът, който оставяме пред участието им в политическия живот на страната, е „минус“.

Но да погледнем сега по-добре към статистическата страна на „наследството“, което ни оставят депутатите от XLVIII НС ↓↓↓

Това става все по-„нормално“ и голяма част от депутатите от XLVIII НС спомогнаха за това.

Ако не друго (а то има много друго), дори само това е голям негатив в горкото ни настояще. Дори да не беше връщането на стари кадри по различни места – от клиники до гори, ако не беше мотаенето на важни закони (за контрол на главния прокурор, бюджета за 2023 г. и още), ако не беше всичко това, дори САМО проблемът със свикването ни към глупостите е гигантски.

До такава степен стигна отвращението, че шайка популисти да се прицелят в парламентаризма и с „чиста съвест“ (може би трябваше да сложа кавичките само на „съвест“) да пожелаят да го погубят и да сложат край на парламентарната република. И да се върнат към едноличното управление, под формата на президентска република, но с миризма на соцносталгия и единствен „бащица“.

Това е „наследството“ на XLVIII НС, което бе подето още от XLV НС. Като цяло нормализирането на профаните си тече – къде леко, къде не – от много отдавна. Негово наследство е и фактът, че много хора в момента се чудят какво, по дяволите, е това „XLVIII“ и „XLV“…

Но сега вече всякакви граници бяха минати и след време, ако продължаваме да „надграждаме“ „успехите“ на сегашните ни (мнозинство от) депутати, ще трябва да започнем да правим новините в картинки без текст, защото не „XLVIII“ и „XLV“ ще затрудняват хората, а и обикновените кирилски букви.

Нормализирането на профаните е опасно. Пренася се в обществото. Хората си мислят, че подмазването на силните диктатори е легитимно поведение и го пренасят в ежедневието си, където „работодатели“ се изживяват като императори. Хората мислят, че с агресия и викове се печелят спорове. Хората си мислят, че със заплахи се решават проблеми. Хората си мислят, че по-тихият и по-кроткият са легитимна плячка. Хората се наслушаха на популизъм и вече започнаха да се късат на лагери и фракции, които се радикализират.

Просто защото ни дръпнаха назад. Жалко е, че не можем да говорим за прогрес, но е страшно, че говорим за регрес. Регрес, който отврати хората от системата. Което си е постижение в страна, в която хората се раждат отвратени от системата.

С ежедневното си поведение депутатите свикнаха обществото, че скандалите и виковете са нормални, че насилието и заплахите са нормални, че да посегнеш, да дръпнеш микрофона по време на трибуна, да надвикаш (като форма на „диалог“), че да обиждаш и мяташ кал е нормално поведение.