Доц. Ат. Мангъров за novini.bg: Педиатрите намаляват, младите искат специалности с хитро финансиране и щедри клинични пътеки

В доболничната помощ пък няма нови педиатри, съществуващите са със специалност от преди години.

Малцината, които все пак се насочват към нея, го правят от алтруистични подбуди и най-вече от желание да работят с деца.
Интересът към педиатрията е много малък.

По нашата здравна система личният медик, който е общо практикуващ, лекува и малки бебета, и стари баби, и бременни, и всякакви други.

Не само детска болница, но и педиатрите вече са дефицит, а за демографската криза у нас и трудностите на младите при отглеждането на децата им, се знае не от вчера и днес. Защо е такъв голям проблем за родителите в България да си намерят педиатър в близост до дома им и нормално ли е семейните доктори да преглеждат наедно новородени млади, стари, много и по-малко болни? Няма интерес към педиатрията сред завършващите медицина, защо? Колко опасни са вирусните и респираторните болести към момента?
Разговарям доц. Атанас Мангъров, началник на Детската клиника в СБАЛИПБ „Проф. Ив.Киров” – София - Специализирана болница по инфекциозни и паразитни болести.

Къде отидоха педиатрите, на които преди всяка майка разчиташе, че се отбие в дома й, за да прегледа бебето или детето й? Ами голяма част от тях измряха, а другите са на доизживяване.

Дано доживея да видя по-добра организация в нашата здравна система така щото, когато човек има нужда от даден специалист, да получава възможност да се ползва от уменията му - на кардиолозите, на хирурзите, на педиатрите и т.н.
Важно е също така да се знае, че болниците са като пожарните - не бива да ги закриват само защото в момента не гори. Ами утре, ако пламне и ти вече си унищожил, закрил някое здравно заведение?!
Тази година има коктейл от няколко вируса, които се въртят през този сезон. Грипът в момента доминира, но има и още респираторни вируси, плюс коронавируса. Но няма нищо необичайно, лека-полека се връщаме към нормалното отношение към тези заболявания и страха, и паникьорите намаляват.

Тя е създадена от Бисмарк през далечната 1883 година за работническата класа в Западна Европа с цел да има кой да оказва първа и последна грижа да хората - да им затваря очите, да им дава възможност за последна изповед и прочее.
Но в 21 век съществуването на системата на личните доктори е чист анахронизъм.
Преди нашата здравна структура сякаш беше по-подредена. Към поликлиниките в кварталите и градовете имаше педиатри, имаше лекари за възрастните хора, за женското здраве и др..
Сегашната система предполага, че грижите за новородените, трябва да се поемат от семейните доктори, без оглед на това дали живее близо или далеч от дома на пациента. На практика обаче се получава чист хаос, защото майката е при един лекар, бащата при друг, а детето - при трети. Така се губи смисъла на понятието "семеен лекар".
Факт е също така, че много от докторите отказват да се занимават с детското здраве, защото няма необходимата компетентност. Лекуването на деца има своята специфика и затова е важно да има повече педиатри.
Някъде през 1997 година НЗОК въведе идиотския принцип, че парите следвали пациента и настана така организирания хаос, който още повече задълбочи демографската криза, тъй като не е тайна, че