По какво си приличат Путин и Ал Бънди?

„Можем да повторим“ тълпата е същото нещо, само дето скапаната им кола е съветска, отгоре на всичко.

„Можем да повторим“ vs. „Никога повече“ – ето това са цивилизационните разлики, на тези два типа мислене са изградени двата свята. Логично, единият е много по-напреднал от другия.

А именно: „Можем да повторим“.

То не е само Путин, честно казано, ами цялата кремълска сбирщина, която от 20+ години пробутва една претоплена (манджа) пропаганда за вътрешна употреба и външно сплашване.

Единият свят е заседнал в миналото и не спира да се фука с победите си отпреди почти 80 години и да плаши с бой, докато другият свят се развива, опитвайки се да остави войната в миналото и историята.

Но да се върнем към настоящето.

Биене в гърдите и припомняне на доброто старо време, когато съветският съюз набил нацистка Германия. Разбира се, две неща се пропускат: 1.) Че Втората световна, през трийсет и девета, я почват Хитлер и Сталин заедно, делейки (в главите си) Полша, Финландия и Европа, стискат ръце и подписват Молотов-Рибентроп; и 2.) Че Втората световна не са я спечелили руснаците, колкото и да им се иска, еднолично, а са били част от Съюзните сили, при това американците са им осигурили лендлийз (помните ли тази част от историята? Не?), а и преди, и след това са им изпращали храни (и не само) за помощи. Хайде, ще добавим и трета точка, като бонус: 3.) Пропускат да се сетят, че да са дали най-много жертви, не е повод за гордост – знаем кремълските „гении“ как водят война: хвърлят войниците като въглища в огъня, а после хвърлят още, но зад това не стои можене, а най-обикновено неможене + нескончаем човешки ресурс + нула приемане на човешкия живот за важен и ценен.

През това време, в нормалния свят мисленето е коренно противоположно. Там се казва: „Никога повече“. Европейският съюз е създаден върху пепелта и останките след Втората световна война с идеята никога повече да не може да има война в Европа. Разбира се, не са предвидили руските виждания по въпроса с цивилизацията…

Има скапана работа като продавач на обувки, няма пари, семейството му го мрази, колата му е скапана, няма самочувствие, подиграват му се, че мирише, свободното си време прекарва с алкохол пред телевизора, винаги е на ръба на фалита, децата му са тъпи аутсайдери, съседите му го мразят и му се подиграват, никъде не го искат, единствените му приятели са подобни на него впиянчени изпадняци, но пък, хей!—има четири тъчдауна, към които да се връща отново и отново в главата си.

Руският свят е жестоко заседнал в миналото и се фука с отдавнашно (раздухано) величие. Като Ал Бънди, който няма с какво да се похвали в живота и затова постоянно се връща към спомена, че е отбелязал четири тъчдауна в един мач… когато е играл футбол в гимназията.