Потреблението на българина е ориентирано към стоки от малката потребителска кошница. Характерното за поведението на икономическите субекти, е че когато им намалява покупателната способност, те се ориентират точно към такива стоки - хляб, сирене, кисело мляко, яйца. Точно тези, които поскъпват с доста повече от средната инфлация, с между 50% и 120%. Това каза Любослав Костов, главен икономист на КНСБ в предаването „Денят започва“.
Служебния кабинет вдигна заплата 710 лв., което беше недостатъчно. Излезе и каза, че за година е вдигнал с 20%. Не е за една, а за две. 850 лв. трябваше да бъде числото и то донякъде отговаря на инфлацията, каза главният икономист на КНСБ.
Според него в сравнение с повечето държави в Европа у нас ръстът при доходите е с по-нисък темп. По думите му част от повишаването на цените се дължи на спекула.
Според него минималната работна заплата може да стане 1 000 лв., само ако се разчита на отговорността на политиците.
Настояваме за минимална работна заплата 850 от 1 юли и 1 000 от 1 януари 2024 г. Максимално бързо приемане на бюджет за 2023 г. никъде няма ръст на доходите в държавния сектор. В момента бизнеса е по-добър работодател от държавата, посочи още Костов.
Ценовите различия между страните не могат да обяснят ниското равнище на цените. Средните доходи в България не водят до среден стандарт на живот за българина. В бюджетния сектор след политическите кризи и това, че няма бюджет – се видя че в един куп системи заплатите са замразени, добави Костов.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)