КНСБ скочи срещу решение на служебното правителство за минималната работна заплата

В тази връзка КНСБ иска да припомни исторически до момента как се развиваха преговорите с бизнеса и как стигнахме до тази ситуация. Считаме, че е важна тази ретроспекция в светлината на настоящия дебат:

Не на последно място - през последните дни се създава целенасочено заблуждаване по отношение на някои технически особености на Директивата и това как се определя минималната заплата в България.

1) На първо място - при определяне на размера на МРЗ за 2023 г. се предлага възприемане на предложения в Директивата двоен праг на съотношение на МРЗ към 50% от брутната средна заплата и 60% от брутната медианна заплата. Тук обаче като база за извършване на съпоставката основно се приема 2021 г., което не съответства на нашите искания за отчитане на шестмесечието на 2022 г. Създава се разлика от две години между определянето на текущата минимална в съотношение към размера на СРЗ. По този начин няма как да се отчете икономическата конюнктура и реалната динамика на пазарните процеси, включително и ценовите такива. Използването на подобен базисен период е неаргументирано и не почива на никакви обективни съображения.

1. С малки изключения в определени периоди работодателите винаги са се стремели да торпилират процеса с аргумента, че са против „административното определяне на МРЗ“. Но това не означава, че са били конструктивни в предложенията си за „договаряне на МРЗ“ – било то трипартитно или бипартитно.

2) Второ, по данни на НСИ средната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение за 2021 г. е 18 733 лв. или 1561 лв. месечна заплата. В предварителната оценка на МТСП обаче се борави със средна годишна брутна работна заплата за 2021 г. от 1530 лв. (като за месец декември са включени годишни премии от 83 лв.). Това означава, че не просто се използва остарял базисен период с цел да се намали максимално евентуалното нарастване на МРЗ като функция от разпоредбите на Директивата, но и се използват грешни числа от НСИ;

2. Публично се атакува несъответствието между ръста на производителността на труда и ръста на МРЗ, големите регионални различия и оттам „ерозиращата роля“ на МРЗ върху заетостта в изостаналите райони. Стига се до абсурдни предложения за регионални МРЗ – нещо, което за размерите на малка България е немислимо и би имало още по-отрицателен ефект върху миграцията и заетостта, а оттам и за засилване на регионалните диспропорции. Да не говорим, че отрицателна връзка между ръста на МРЗ и намалението на заетостта не съществува в България, а средните заплати по региони са толкова ниски, защото често не се определят на пазарен принцип, а чрез други механизми;

3) Трето, липсва периодична официална статистика относно размера на медианната работна заплата. Последните актуални данни за медианната заплата са от 2018 г., като за целите на определяне на нов размер на МРЗ за 2023 г. са изготвени експертни разчети на МТСП. От тях не става ясно дали изчислената стойност от 1144 лв. медианна заплата е за 2022 г. или за 2021 г. Напротив, ако се проследят мотивите към трите варианта, то се вижда, че стойността на медианната РЗ от 1144 лв. е и за 2021 г. и за 2022 г. Според нас следва да се провери дали е истинно да се твърди, че няма промяна на медианната заплата през 2022 г. (при положение, че е изчислена на база екстраполации, отчитащи ръста на СРЗ). Искаме да отбележим, че публикуваните разчети за размера на медианната заплата не са публични и данните от тях не могат да се верифицират. Настояваме за отчитане на методиката на извършване на сметките пред социалните партньори.

3. Нашият опит до момента показва, че за повечето работодателски организации не е толкова важен механизмът, а това размерът на МРЗ да се поддържа нисък. Това лесно може да се провери от техните официални становища по темата през последните години. Няма нито един път, в който да са подкрепили какъвто и да е ръст;

4) Четвърто, за нас е недопустимо да се прави съотношение МРЗ/Медианна работна заплата със стойности за 2022 г., когато съотношението СРЗ спрямо средна заплата е със стойности за 2021 г. При положение, че са налични данни за 2022 г., то защо се прави препратка към 2021 г.? Според нас това е недопустимо и целево се използва, за да се създаде усещане за преизпълнение на съотношението от 60% спрямо медианната и достигане на съотношение от 50% със средната.

4. На следващо място, едно принципно добро предложение, издигнато от КНСБ, да се замени бипартитното договаряне на МОД с бипартитно договаряне на МРЗ по икономически дейности отново бе торпилирано с „малката подробност“, че не е нужна МРЗ за страната или че за такава може да служи „най-ниско договорената в дадена икономическа дейност“. Абсолютно хазартно предложение, което при практиката да се саботират преговорите от страна на браншовите работодателски организации, е крайно неприемливо за синдикатите. КНСБ винаги е разбирала бипартитните преговори като надграждащи законово-установената МРЗ за страната;

5) Пето, средногодишната инфлация за периода октомври 2022 - октомври 2021 г. е 17,6% (ИПЦ, НСИ). Използването на 2021 г. като базисна за определяне на МРЗ означава пропускане на натрупаната инфлация през 2022 г., т.е. през годината, предхождаща осъвременяването на размера на МРЗ.

5. И не на последно място – „хитът сред аргументите“ на работодателските организации – за „брутната МРЗ“, която в България била с 11% по-висока, защото трябва към законово-установената МРЗ да се добавят и доплащанията за трудов стаж и професионален опит. Това е абсолютна спекулация, защото такова автоматично задължение няма – нито при начинаещите работници, нито при смяната на професия, а да не говорим, че причини за неначисляването на тази добавка могат да се намерят от всякакво естество. Евростат пресмята тези съотношения между МРЗ и СРЗ по единна методика за всички страни и там България не прави изключение. Понятието „брутна МРЗ“ представлява фиксираното законоустановено плащане, от което се приспадат полагащите се данъци и социално-осигурителни вноски. Всички видове добавки и доплащания (нощни, извънредни и т.н.) не се вземат предвид. Да не говорим, че масово наетите на минимална заплата са наети в икономически дейности, където не се прилагат класове.

6) Шесто, намираме за непрактичен и логически неиздържан анализа в заключителната част на Предварителната оценка на въздействието. Под табличен вид са представени в опростен вид степени на изпълнение по 24 цели към три раздел „Ефективност“, „Ефикасност“ и „Съгласуваност“. Самите цели не са обвързани с измерими критерии и за нас остава да гадаем кой и как е точкувал и/или степенувал изпълнението на целите и съответно защо към конкретна цел е приписана дадена оценка. Липсва методология на попълване на таблицата и оставаме с впечатление за субективно преписване на оценките.

7) Седмо, относно в дадените оценки към всеки раздел се наблюдават съществени противоречия. Така например в раздел „Ефективност“ и цел 4, не можем да разберем как така по-високият размер на МРЗ (от 830 лв.) не води до същия стимул за заетост и задържане на заетостта, както един размер на МРЗ от 770 лв.?

През последните дни сме свидетели на редица политически процеси, които поставят под съмнение нарастването на минималната работна заплата (МРЗ) от 710 лв. на 850 лв. от 1 януари 2023 г. Макар този размер да бе приет единодушно от всички народни представители на първо четене, както в социална комисия, така и на пленарно заседание, към момента остават редица въпросителни.

В заключение - нашата оценка относно представения проект на Постановление за определяне на МРЗ за 2023 г. от вицепремиера и министър на труда и социалната политика г-н Лазар Лазаров е негативна. От една страна, заради ниското ниво на амбиция в него, което не отговаря на ценовите реалности и покупателната способност на работещите, и от друга - заради неверния, икономически и статистически неиздържан анализ, който ни е представен като мотиви. Оставаме с впечатлението, че този Доклад е писан с цел да не се вдигне минималната заплата на 850 лв., а не да се даде обективна оценка на нейното състояние. Настояваме изпълнителната и законодателната власт да вземат предвид актуалните данни и статистики, актуалната икономическа обстановка в страната, да отчетат покупателната способност на работещите на минимална заплата на фона на рекордната инфлация и да вземат информирано, икономически мотивирано и социално справедливо решение, а не да търсят технически и методологически похвати, за да аргументират по-нисък ръст за 2023 г.

КНСБ не разбира логиката на подобно поведение, което по наши оценки създава допълнителна интрига в и без това трудния дебат по темата. В текста на Доклада е записано, че „МРЗ е един от основните инструменти за провеждане на подоходната политика“. Нали служебният кабинет не провежда самостоятелна политика и това беше основният аргумент, с който отказа да внесе Бюджет 2023? Защо се прилага двоен стандарт, при това точно в този момент, когато очевидно е налице пълно единодушие в законодателната власт? Според нас това е неприемливо поведение, което ще доведе до намаление на крайния размер на ръста на МРЗ за 2023 г., посочват в своя позиция до медиите от КНСБ.

На първо място, на 9.12.2022 г. (ден след като НС реши единодушно на първо четене за размер на МРЗ за 2023 г. от 850 лв.) вицепремиерът и служебен министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров адресира до Министерския съвет Доклад относно проект на постановление на Министерски съвет (МС) за определяне на размера на МРЗ от 1.01.2023 г. Този доклад е публикуван за обществено обсъждане, като в него се предлага ниво от 770 лв. на минималната заплата, което е значително по-нисък размер от определения ден по рано от законодателната власт.

Припомняме, че страната ни няма актуална тригодишна прогноза точно заради отказ на служебното правителство да внесе Бюджет 2023 с мотива, че то няма правомощията да провежда каквато и да е политика. По-конкретно по Доклада на вицепремиера и министър на труда и социалната политика: