1. Визия за 30 години за енергийния сектор, изготвена от служебно правителство е интересен документ. Все пак това е визия, не е стратегия. Между визия и стратегия обикновено има поне една година работа, и то ако се работи много сериозно и компетентно. Освен това, това е “проект” за визия. Добре е тези нюанси да се имат предвид при критиките.
11. Като говорим за пазар, визията не забелязва огромният пазарен интерес към възобновяемата енергия. Това означава, че тази визия или пречи на този интерес, или ще катастрофира в него.
3. Войната в Украйна и нейните енергийни следствия не са анализирани и съответно не са взети предвид, или са взети по странен начин.
Заглавието е на редактора
Юлиан Попов е бивши министър на МОСВ в служебното правителство на Марин Райков . Преди това е бил зам.-министър на същото ведомство, също писател и журналист.
Сега малко по-сериозно. Няколко наблюдения върху новата “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023 г. - 2053 г.”
нека имаме предвид че един модел не може да произведе визия или стратегия. По принцип моделът ти казва онова, което ти искаш да ти каже,
10. Визията не разбира какво е пазар. Българският електроенергиен пазар е напълно интегриран с евроепйския. Въпреки че Визията има цяла секция “Пазар на електроенергия в Европа и региона” никъде не става дума за интегриран пазар, не става всъщност и дума за пазар. Говори се за това как България изнася електричество, което е традиция, което пък от своя страна означава, че тази тардиция трябва да се запази и през 2050 години. А и съседите очаквали това от нас. Тук визията трябва много сериозно да се отрезви и да проучи пзарните динамики, как работи пазара, къде какво се изгражда и много други аспекти на постоиянно усложняващ се феномен. Пазарът не е фолклорна традиция, която трябва да се пази.
12. Знам, че разни хора се изпокараха за това как точно да се развива офшорната енергия в Черно море, но това че са се изпокарали, не значи, че този потенциал трябва напълно да се пренебрегва. Особено след като той е доста сериозен и като производствен, и като сезонно балансиращ потенциал.
13. Водород - добре е, че се говореи за зелен водород. Той обаче е изцяло за износ за Германия. Визията излиза в мига, в който Урсула ван дер Лейен обявава визията за нулевовъглероден индустриален план за Европа. Зеленият водород е основен ресурс за привличане и изграждане на тази индустрия. Ние искаме да го произвеждаме и изнасяме в Германия! Това е все едно да кажеш - изсичаме горите и ги изнасяме в Германия, те ще обелят кората, ще ги нарежат на талпи, ще изсушат дървесината, ще произведат мебели и ние ще си купуваме мебели от Германия.
14. В заключение - хубаво е, че някой е написал този документ. Има върху какво да се спори, да се оборва, има неща, с които да се съгласиш, други, с които да не се съгласиш. Най-ценното на документа е, че показва празнотите на институционалния капацитет, на липсата на аналитична база, на нуждата от конкретни изследвания и дебати и показва къде точно са най-големите дупки, неясноти и неразбирания. Това не е малко. Поздравления за усилията.
2. Визията заявява амбиция за пълна декарбонизация на икономиката до 2050 година, както и амбициозни междинни цели. Това ще рече, че можем да говорим за, макар и неясен, но очертаващ се политически консенсус за висока амбиция. Това е интригуващ и позитивен, макар и не съвсем ясен, елемент на документа.
4. Русия е спомената един единствен път в твърдението, че ключов негативен фактор е “100% зависимост от внос на природен газ и прекъснати доставки от Русия”. Всъщност прекратяването на енергийните отношения между Европа и Русия е фундаментален и много комплексен фактор, който не може да се определи като позитивен или негативен. Той е просто много сложен и предполага съответно сложен сценариен анализ.
5. Турция не е спомената нито веднъж (веднъж в една графика). А Турция е най-основният енергиен фактор в енергийното развитие на региона и онова, което става и се планира там е наистина от ключово значение за страната. Визия без Турция е визия в гората със свещ в ръка.
6. Енергийната ефективност, основният проблем и основен фактор на българската енергийна система се споменава само между другото. Всяка една сериозна стратегия, визия или дори дискусия за енергетиката трябва да започва оттам. Липсата на енергийната ефективност прави визията замъглена.
7. “Визията” е базира на един модел, макар да казва, че е на два. Щеше да е добре да се спомене, че този модел е поръчка на една асоциация, Американската търговска камара в България. Това не значи, че визията обслужва американски интерси, според мен обратното, но това е сложен и различен разговор. Другият модел е интерактивен модел, който го има в интернет и всеки може да си поиграе с него както намери за добре. Ще го постна в коментари.
8. Има няколко други подробни модели на българската енергийна система, които не са взети предвид, нито са споменати. Сещам се поне за три такива модела, които са много по-задълбочени от споменатите един или два, разработени са специално за България, но ги няма никакви. В същото време,
9. Другият лобистки елемент е атомният. Тук визията минава в състояние на атомна експлозия, с изграждането на 4 гигавата мощности, които ще струват джобни пари. Ядрената енергия трябва да се следи и да се има предвид като опция, но представеното във визията няма как да се реализира и не звъни сериозно.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)