Емил Кошлуков в памет на Петър Увалиев: За добрите хора трябва да се говори. Да има памет.

1. Звучи ми самонадеяно - защо трябва някой друг да се интересува от моите преживявания? Защо изобщо да смятам, че са важни?

2. Има нещо снобско и демонстративно, особено когато става дума за известни хора. Сякаш се фукаш, че ги познаваш, англичаните му викат name-droppers на това, хора, които изтъкват връзки и познанства.

Сега ще си го позволя, защото вече знам, че за добрите хора трябва да се говори. Да има памет.

Приживе в свои интервюта Петър Увалиев не веднъж говореше за познанството си с Емил Кошлуков и с нескрита радост споделяше комплиментите си за интелекта и ума на тогавашния дисидент, настоящ директор на БНТ.

Не помня защо пак бях в Лондон. Той тъкмо беше излязъл от предаването си по BBC, там имаше няколко минути рубрика. Дойде при мен, не знам как заговорихме за това, но ме попита:

После допивахме шерито и той си тръгваше, с вечния си шал, а аз се качвах в хотела си и виждах Левски, ейдетикът, човекът с виденията...

- А как според Вас, Емил, Левски е описал новата българска държава? Той разказва как ще изглежда, как ще живеем в нея, обрисува я в детайли. Той я е виждал, Емил, буквално, тя е била пред очите му, иначе няма как да я пресъздаде толкова ярко. Имал е видение, също както Лутер вижда дявола седнал до него на леглото и спорят, Левски е бил истинският поет, провидецът, онзи, който вижда в бъдещето...

Вчера Емил Кошлуков сподели свой личен спомен за големия световен интелектуалец с български произход, а преди години пак той повдигна завесата, че космополитът Петър Увалиев е автор на една от най-обичаните български песни „Бели ружи”.

На днешната дата преди 108 години в Царство България се е родил големият български интелектуалец Петър Увалиев, известен далеч извън пределите на своята родина. За Петър Увалиев (псевдоним Pierre Rouve) се знае от публичните източници, че е български дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрален режисьор, теоретик на изкуството, семиотик, университетски преподавател, писател, преводач, радиожурналист и критик. Той е един от най-влиятелните български интелектуалци- емигранти през втората половина на ХХ век.

Аз отговорих стандартно, както сме го учили в гимназията. Левски е организаторът, партийният секретар, прави комитети, пише отчети в тефтерчето, праволинеен, устремен, малко сухар и педант. Ботев е революционерът, провидецът, пее и пие, очите святкат, загива на върха величаво, силно люби и мрази и т.н. Увалиев ме погледна и каза:

На връщане от училище, за ваканциите, понякога ми взимаше билет и хотел през Лондон (...не е нещо особено, Емил, но точно тук, на Вашия етаж, е отсядал Йонеску...), после сядахме в неговия кабинет или някое малко ресторантче. Той пушеше тежки английски цигари, пепелта падаше навсякъде, най- вече върху вратовръзката му, пиехме по чаша сухо шери, с нещо сладко и говорехме. И в тези разговори живееше една друга България ( ...това го намерих, няма да ми повярвате, на битака в Кайро, оригинален манастирски ръкопис от 18-ти век...), с присмех и самоирония разказваше живота си ( - Наистина сте работили заедно с Антониони? - О, да, по времето на моето духовно проституиране в Холивуд...),в тези разговори оживяваше и друга история ( - Не, сериозно? Вие сте написал тази стара градска песен? Та днес я знае всеки ресторантски музикант, но никога не съм чувал, че текстът е Ваш? - Е да, тогава бяхме млади студенти, нямахме пари, а Царят тъкмо беше издал указа за Националното радио и ние пишехме текстове за пет гроша и две кебапчета в кръчмата до радиото, така ни плащаха, как да се подпишеш за това?), в такива разговори минаваха часове. И ето един, заради който всъщност реших да напиша тази дълга предистория: